Вал Макдърмид - Изгорени мостове

— Спокойно, сержант — обади се Коуди със саркастичен тон. — Някой ще вземе да реши, че и ти си изкукала.

— Ако чуя теб или някой друг да разпространява такива глупости, отивам право при Фийлдинг, за да й съобщя. Можеш да ми вярваш.

Коуди се изсмя кратко и мрачно.

— А какво те кара да мислиш, че тези сведения не идват от Фийлдинг, сержант? — Пола се извърна рязко и загаси цигарата си в стената, на милиметри от ухото му. Той изохка, когато гореща пепел попадна върху кожата му и подвикна: — Побъркана кучка!

— Побъркана кучка, но сержант. Съветвам те да не забравяш нито едното, нито другото, Коуди — тя се завъртя на пета и влезе в участъка, доволна, че гневът бе изместил страха и потиснатостта, които се бяха трупали у нея цяла вечер.

Пола откри Фийлдинг в кабинета й. Тя прибираше папки в чантата за лаптопа си.

— Трябваше да ми кажете, че сте говорили с него за изчезването на Бев Макандрю.

— Знам. Съжалявам.

Пола зачака Фийлдинг да я наругае, но за нейно учудване тя не направи нищо подобно.

— Мога да разбера как е станало — каза тя. Изглеждаше почти толкова уморена, колкото се чувстваше и Пола. — Вие сте свикнали с мисълта, че той е на наша страна, постъпили сте съвсем естествено.

— Какво искате да направя сега?

— Идете си у дома, хапнете нещо, наспете се. Ще предприемем нова атака сутринта. Да се надяваме, че специалистите по пръстови отпечатъци ще ни предложат категорично „да“ на мястото на досегашното „може би“. Освен това ще предприемем пълно претърсване на дома и офиса му. Знаете ли дали не държи свои вещи и в някакъв склад, освен на лодката?

— Нямам представа.

— Утре ще проверим.

— Накарах детективите да се заемат с преглеждането на записи от камери за наблюдение, може пък да го засекат в близост с някое от свързаните с престъпленията места.

Пола разкърши рамене, за да пропъди усилващото се схващане.

— Наистина ли вярвате, че той може да го е направил?

— Ръководя се от уликите, Макинтайър. А уликите сочат към него. Позволявате на чувствата си да замъглят преценката ви.

— Така ли смятате? Не мисля, че става дума за чувства, а по-скоро за познанията и опита ми. Работя с Тони Хил от години. Това, на което се е посветил, е да спасява живота на хората, не да го отнема.

— А пък аз мисля, че може да сте напълно заблудена. От друга страна е добре, че държите на мнението си. Това означава, че ще подложим аргументацията си на сериозна проверка и няма да рискуваме защитата да ни обори в съда. Но засега се намираме все още в началото. Вървете си у дома, очаквам ви утре сутрин, отпочинала и готова за работа.

— Ами медиите? Уведомени ли са, че сме предприели арест?

Фийлдинг поклати глава.

— Казах на хората от отдела да мълчат. Което най-вероятно означава, че до довечера новината ще се е разпространила по интернет. Но официално не съм казала нищо — тя затвори чантата и махна с ръка на Пола. — Ще се видим утре. С малко късмет може да видим милото му личице на записите от камерите в „Трафорд Сентър“.

И тя излезе. Пола остана в стаята, с опънати нерви, питаща се къде да отиде.

Никога не беше заварвала подобно нещо, когато се прибираше от работа. Имаше чувството, че се е озовала насред някакъв граматичен телевизионен сериал. Торин седеше пред лаптопа и, поставен на масата за хранене, някаква непозната жена, за която Пола предположи, че е Рейчъл Макандрю, седеше в едно от креслата с iPad и чаша вино, а Елинор гладеше една бяла блуза. Гладеше блуза? Досега Пола мислеше, че Елинор изобщо не знае къде се намира дъската за гладене. Но смъртта — особено когато ставаше дума за ранна, насилствена смърт — караше хората да се чудят в объркването си с какво да си запълват времето. Облекчението, което се изписа по лицето на Елинор, когато Пола влезе, й обясни всичко, което трябваше да знае.

— Здравей, Торин — каза Пола. — Здравей, скъпа — това беше за Елинор. После добави: — Вие трябва да сте Рейчъл. Аз съм Пола. Дълбоко съжалявам за Бев. Ние много я обичахме.

Рейчъл остави чашата с вино, стана и протегна слабата си ръка, окичена с два пръстена с диаманти.

— Беше такъв шок — каза тя с треперлив глас. — А Елинор казва, че дори не можем да я погребем.

Пола хвърли бърз поглед към Торин, който сведе глава още по-ниско към екрана. Падналите кичури коса скриваха очите му.

— Погрижих се някой от полицейските служители, които работят с близките на убитите, да дойде утре тук, да ви обясни какво точно се случва и какви са необходимите формалности. Ще дойде тук в девет и половина.