Вал Макдърмид - Изгорени мостове

— Какво става, Пола?

Фийлдинг вдигна очи.

— Пуснете записа, Макинтайър.

Пола го изгледа така, сякаш се опитваше да се извини, но натисна копчето на касетофона. След като прозвуча продължителният сигнал, тя каза:

— Начало на разпита 18 часа и 12 минути. Присъстват главен инспектор Алекс Фийлдинг, сержант Пола Макинтайър и доктор Тони Хил. Доктор Хил, имаме намерение да ви разпитаме официално във връзка с убийствата на Наджея Вилкова, известна като Надя, и Бевърли Макандрю, известна като Бев.

— Арестувате ли ме? — неверието в гласа му щеше да се забележи и на записа.

— Засега не. Просто искаме да ви зададем някои въпроси. Имате право да изискате присъствието на ваш адвокат. Искате ли адвокат?

Смяната на ролите беше толкова стъписваща, че Тони отначало не бе в състояние да я осмисли.

— За какво ми е адвокат? Не съм се провинил в нищо, ако изключим една-две неплатени глоби за неправилно паркиране. Давай, Пола. Питай, за каквото искаш.

— Не сте длъжен да отговаряте. Но ако не споменете по време на разпита нещо, на което впоследствие може да разчитате пред съда, това може да навреди на защитата ви. Всичко, което кажете, може да послужи като доказателство. Разбрахте ли ме?

— Каква защита? Доколкото разбрах, не ме арестувате?

— Такава е стандартната формулировка, доктор Хил. Това ви е добре известно. Сега не е подходящият момент за размяна на несериозни реплики. Две жени са мъртви — в очите на Фийлдинг нямаше и следа от топлота. Тони беше чувал, че нямала особено високо мнение за неговите магьоснически занимания; но нямаше представа, че неприязънта й към работата му е толкова силна. Освен това, разбира се, беше и амбициозна, а осъществяването на амбициите е трудна работа за една жена в света на ченгетата. Бързото разрешаване на случаите и повдигането на обвинение срещу престъпник, чието име е добре известно, щеше да й бъде само от полза пред хората, за които тези неща имаха значение. За изкупителна жертва ли го беше избрала? Мисълта беше обезпокоителна. Нямаше друг избор, освен да настоява, че не разбира за какво става дума.

— Разбира се. Извинявам се. С радост ще отговоря на всички ваши въпроси. За нещо свързано с автобуса ли става дума? Идеята ми хрумна съвсем случайно. Бях се натоварил с повече покупки от първоначално предвидените, затова се наложи да се кача на автобус.

Сега беше ред на Фийлдинг да се учуди.

— Тони — каза Пола, — хайде да караме поред. Първото, за което ще те помоля, е да се върнеш в спомените си към това, което се е случило преди три съботи. Можеш ли да ни кажеш къде си бил следобед и вечерта на въпросната събота?

— В събота преди три седмици?

Теоретично би трябвало да му бъде лесно да отговори. Ден, в който нямаше работни срещи. Ден, в който можеше да върши каквото му се иска. Но тъй като за него една събота не се различаваше по нищо от друга, как би могъл да каже какво е вършил в действителност тогава?

— Ако това ще ти помогне, тогава „Брадфийлд Виктория“ играха срещу „Челси“ на „Стамфорд Бридж“.

Тъй като знаеше, че е фен на „Вик“, Пола беше проверила графика на мачовете им преди разпита.

Лицето му се проясни и той се усмихна.

— Разбира се. Ашли Коул призна нарушение за дузпа и изглеждаше така, като че ли щеше да ревне. Чудех се дали да не гледам мача в някоя кръчма, но не ми се понрави идеята да се блъскам, за да си намеря място, пък и онова повсеместно побратимяване, от което не можеш да се измъкнеш. Затова гледах мача у дома. Изпих две бири. После отидох до рибното ресторантче на Мисъл Роу и си купих треска и пържени картофи за вечеря.

— Дали ще си спомнят за теб?

— След три седмици? Съвсем не ми се вярва. Беше претъпкано след мача, а и аз не разговарях с никого — той сви унило рамене. — Не съм имал представа, че ще се нуждая от алиби.

— А после?

— Върнах се на лодката — той се усмихна на Фийлдинг. — Живея на една речна лодка, закотвена в пристанището на канала Минстър. Прекарах вечерта сам. Най-сетне успявам да наваксвам онова, което не съм гледал от скандинавските „черни“ трилъри, затова вероятно съм гледал един-два епизода от „Мостът“ или „Убийството“, а после предполагам, че съм играл на „Arkham City“ или „Skyrim“ на моята конзола.

— Обичате ли компютърни игри, в които присъства насилие? — прекъсна го Фийлдинг.

— Обичам компютърни игри — отвърна Тони. — От тях никой не може да пострада. Това са измислици, главен инспектор Фийлдинг. Каквото и да твърдят в „Дейли Мейл“, все още никой не е отсъдил, че съществува пряка връзка между компютърните игри и ВРЖ-насилието.