Вал Макдърмид - Изгорени мостове

— Детектив Коуди, няма да е зле да не забравяте кой от нас е сержантът — каза тя рязко. — Аз съм непосредственият ви началник и когато ви задам въпрос по текущо разследване, очаквам да получа отговор.

Лицето на Коуди почервеня, което не го направи по-привлекателен.

— Не съм искал да ви обидя, сержант.

Той се смръщи и гъстите му вежди се сключиха.

— Винаги се шегува така тъпо — намеси се другият детектив в опит да разведри атмосферата.

— А вие сте…?

— Детектив Карпентър, сержант.

— Лично аз си падам по шегите — продължи Пола с непринуден тон. Качваха се по стълбите, вървейки близо един до друг. — Само че трябва да са смешни. Имайте предвид това, Коуди, и няма да възникват проблеми. А сега ми кажете какво сте открили. Спестете си пълното описание за главния инспектор. Кажете ми само основното.

Той изсумтя, но й разказа онова, което тя искаше да чуе.

— Надя излиза от киното и тръгва към паркинга. Колата й е много надалеч, защото е паркирала доста по-рано, когато паркингът е бил претъпкан. Някакъв тип тръгва след нея. Носи нещо като метално куфарче, подобно на куфарчетата, в които се пренасят професионални фотоапарати. Тя отваря багажника, за да остави там покупките си. Той се приближава зад нея. Не може да се види ясно какво става всъщност, но той я блъсва в багажника, поставя куфарчето на капака, привежда се към нея за около минута, после се качва в колата й и потегля.

— Помолихме главния инспектор да прати запитване до Националната база данни на центъра за автоматично разпознаване на регистрационни номера, за да проследим колата — намеси се отново Карпентър. Изглеждаше неестествено ентусиазиран за човек, комуто предстои да се рови из купища информация. — По всички улици около „Трафорд Сентър“ има много камери за наблюдение. Би трябвало да успеем да го проследим без проблеми.

Те влязоха заедно в стаята на отдела. От тук от там се разнесоха възторжени подвиквания. Фийлдинг излезе от кабинета си и плесна с длан дланите на няколко от подчинените си.

— Готови сме, Коуди. Включи флашката в някой компютър, за да видим какво си ни донесъл.

Всички насядаха с лице към бялото интерактивно табло, някой изключи повечето лампи.

— Започваме — обади се Коуди. Описанието му се оказа точно. Надя излезе от киносалона и слезе пеш до долния етаж, където се намираше паркингът. Когато излезе навън, остави на земята торбите с покупките си, за да закопчае сакото си — беше студено. Многото ситни копченца й отнеха доста време. Пола разпозна жакета — беше същият, който бе видяла в лабораторията. За съжаление нямаше как да доближат картината толкова, че да преброят копчетата на маншетите. Надя продължи напред и излезе от кадър. След нея излезе една двойка, мъжът вървеше, прегърнал жената през раменете. Двамата се смееха и разговаряха, не обръщаха внимание на нищо около себе си, и не забелязваха фигурата на трети човек, който вървеше на малко разстояние зад тях, със сведена глава, така че трудно можеше да се различи нещо. Той продължи да се крие зад тях, докато те също излязоха от кадър.

— Следващата камера улавя Надя отстрани. Ето я, долу вдясно — поясни Коуди. Привела глава срещу вятъра, Надя прекосяваше под ъгъл почти празния паркинг. „Колко често съм вървяла така, като нея, без изобщо да се замисля, че може да ме дебне опасност?“ Пола почувства тръпка на страх, когато фигурата на човека, следящ Надя, се появи на екрана.

Сега вече Фийлдинг взе думата.

— Огледайте този човек. Изучете всичко, което забелязвате по него. Вижте и куфарчето, което носи. Запечатайте всичко в паметта си.

Звучеше чудесно, само че нямаше кой знае какво за запечатване. Беше тъмно, осветлението беше предназначено хората да намират колите си, а не да дава възможност на операторите, следящи камерите да се правят на Мартин Скорсезе. За човека, който бе проследил Надя, можеше да се каже само, че е среден на ръст, нито слаб, нито пълен, носеше очила с дебели рамки и яке с качулка, която, смъкната напред, почти напълно скриваше лицето му. Държеше главата си наведена; очевидно беше съвсем наясно с опасността да бъде запечатан в пиксели. Правоъгълната кутия в ръката му изглеждаше доста тежка, но това не подсказваше какво би могло да е съдържанието й. Надя изчезна от горния ляв ъгъл на екрана, последвана от мъжа. „Не е сигурно дори това, че е мъж“, каза си Пола.

Третата камера беше записала стълкновението. Колата на Надя се намираше на самата граница на обхват на камерата, затова и тук не можеше да се види кой знае какво. Тя отключи колата в движение, след като извади ключовете от чантата си. Когато отвори багажника, мъжът зад нея внезапно ускори крачка.