Вал Макдърмид - Изгорени мостове

— Тоест, това може да е станало, когато е била отвлечена.

— Точно така. На пръв поглед не се виждаше нищо, но резултатите от теста за наличие на кръв бяха положителни. Възможно е да разполагаме с ДНК на убиеца.

— Това е добро начало. Да стискаме палци да се сдобием с неговата ДНК.

— И да открием съответствие в нашата база данни.

— Кога можем да чакаме резултат от доктор Майърс?

— Утре сутринта. Споменах пред него и теорията на Гриша за електрошоков пистолет, затова Дейв ще провери дали има следи от кръвта на Надя по дрехите на съответните места.

— Добре, това ще ни помогне да подготвим представянето на случая пред съдебните заседатели. Той я проследява, приближава се до нея, парализира я с електрошоков пистолет и хоп! — готово. Съдебните заседатели обикновено не са склонни да приемат наличието на отвличане, ако не е имало сериозна съпротива. Но електрошоковият пистолет ще реши за нас този проблем — лаптопът на Фийлдинг зачурулика, тя погледна към екрана и попита, вече разсеяно: — Това ли е всичко?

— Нали знаете за находката в записите от камерите на „Трафорд Сентър“?

Фийлдинг кимна нетърпеливо.

— Да. Повикайте ме, когато дойде Коуди. Добра работа, Макинтайър. Идете да си вземете едно кафе, преди да започнем с прегледа на записите, може да се наложи да работим до късно.

Кафето не беше толкова важно. Сега, когато разполагаше с малко свободно време, Пола искаше да проучи кой работи по изчезването на Бев Макандрю и да разбере докъде е стигнало търсенето. Трябваше да проведе няколко телефонни разговора, докато открие кому е възложен случаят и да издири човека. Намери полицай Джон Океке в стола. Той тъкмо поглъщаше методично двойна порция закуска, която би трябвало да му стигне за цял ден. Беше едър мъж и явно имаше нужда от такова зареждане. Ако Пола беше на мястото на шефа му, би му възлагала задачи, свързани с контрол над тълпи на обществени места, дори само заради внушителните му размери.

Тя взе две кафета и се разположи срещу него. Той я изгледа учудено, после Пола забеляза, че се е досетил за нещо и започва да съобразява. Той сдъвка залъка, преглътна и каза:

— Вие ли сте сержант Макинтайър?

— Да. А вие сте поели издирването на Бев Макандрю, нали?

Той кимна.

— Не че вие сте ми оставили кой знае колко за вършене. Благодаря за доклада и за претърсването, спестихте ми много време.

— Е, какво е положението?

Пола беше подготвена, събеседникът й да намери някакъв учтив начин да й каже, че случаят не е неин и да бъде така добра да не си пъха носа в него. Но той се оказа учудващо склонен да споделя информация.

— Ако става дума за резултати, не сме напреднали особено. Отидох в онзи „Фрешко“, където според вас тя обикновено е пазарувала, прегледах записите на техните камери за наблюдение за период от един час след момента, когато си е тръгнала от работното си място. Открих я в записите от магазина. Вижда се, че купува мляко, хляб и наденици. После излиза от магазина и на това място я губим — тръгва към паркинга, а обхватът на камерите не стига до там.

— Нямат ли покритие на паркинга?

— Не. Покритието на пространството пред магазина е добро, но извън този регион е доста повърхностно. Има камери на местата, където се връщат количките, но извън това сме прецакани — съжалявам.

Пола въздъхна.

— Да му се не види. Все пак сте направили, каквото сте могли.

Той кимна, приемайки комплимента, и захапа препечената филийка. Задъвка и продължи да говори.

— Срещнах се отново с колегите й. Не е идвала на работа и днес, не е изпращала съобщения, нещо напълно нетипично за такъв съвестен ръководител като нея, а не е имала и някакви тревоги или проблеми, поне никой не е чувал за нещо подобно.

Пола го прекъсна.

— А какво е впечатлението ви за мъжествения Дан?

В погледа на Океке се прокрадна предпазливост.

— Струва ми се, че при него няма нищо нередно. Разтревожен е, малко разстроен, но не забелязах нищо, което да ме накара да стана нащрек. На друго мнение ли сте?

Пола направи гримаса.

— Не, всъщност не. Просто ми се стори, че отговаря малко уклончиво.

Океке погълна половин домат.

— Не бива да забравяте как се държат повечето хора пред представители на полицията — при това от другия пол. Казах си, че между него и Бев Макандрю може да е имало нещо повече от това, което той признава, но ми се стори по-скоро обезпокоен, отколкото гузен — той набоде една гъба на вилицата си. — Знам какво си мислите. „Същото са казвали и за Иън Хънтли 19 19 На 4 август 2002 г. в селцето Соъм в Кеймбриджшър са убити две десетгодишни момичета, Холи Мари Уелс и Джесика Емс Чапман. През декември 2003 г. Иън Хънтли, пазач в местното училище, е осъден на доживотен затвор за убийствата. За възпрепятстване на работата на полицията е осъдена на година и половина затвор и неговата приятелка, работила като възпитателка в училището, която осигурила фалшиво алиби на убиеца. — Б.пр. , когато са разследвали убийството в Соъм“. И е възможно журналистите и баламите да са казвали така, но се обзалагам, че не така са говорели полицаите, когато около тях е нямало външни лица. Ние надушваме лошите, не е ли така?