Вал Макдърмид - Изгорени мостове

— Невинаги — отвърна Пола, припомняйки си убиеца, който едва не отне и нейния живот. — Но ми се струва, че този път сте прав.

Той кимна доволно.

— Проведох и официален разпит на племенника ви…

— На племенника ми ли? — от изненада гласът на Пола прозвуча неестествено високо.

Океке я изгледа учудено.

— Предполагах, че след като живеете с леля му, приемате Торин и за ваш племенник. Объркал ли съм нещо?

Първата й мисъл беше, че Торин е отракан малък нахалник — лъжеше, за да не попадне в ръцете на социалните служби. А после осъзна, че той е сам и уплашен, и че се е вкопчил в нея и Елинор, защото всъщност си няма никой друг. Тя припряно се опита да заличи ефекта от реакцията си.

— Не, не, съвсем не. Просто никога не приемам себе си като негова леля — имам се по-скоро за нещо като по-голяма сестра — усмивката й беше неубедителна. Океке съхрани сериозното си изражение, но едното ъгълче на устата му потрепна в полуусмивка.

— Тъй или иначе, поговорих с Торин, но той не можа да добави нищо особено към записаното в доклада ви. Ако трябва да бъда честен, този случай ме тревожи.

Това не му попречи да набоде нова хапка на вилицата и да я натъпче в устата си.

— Всички сме разтревожени — Пола отпи глътка от кафето си. — Какво казва шефът ви?

— Ако тя не се появи до утре сутринта, смята, че трябва да я обявим за издирване и в медиите. Разбира се, няма да намесваме Торин. Просто ще пуснем съобщение със снимка и молба който я е виждал, да се обади в полицията.

Пола кимна. Точно същото щеше да предложи и тя.

— А какво е вътрешното ви чувство?

Той избягна да срещне погледа й, вместо това се съсредоточи върху рязането на една наденичка.

— Нямам добри предчувствия. Жена на нейната възраст, без предистория на депресии или конфликтни връзки, с добра работа, приличен дом и никакви следи от сериозни дългове. И с дете — той отпи от кафето си. — Жени като нея по принцип не изчезват току-така. И категорично не напускат дома си, без да си вземат паспорта и шофьорската книжка.

— Не видях шофьорска книжка — каза Пола.

— Беше в чекмеджето на нейното бюро на работното й място.

— Значи мислите, че се е случило нещо лошо.

Сега той вече я погледна открито.

— А вие?

Пола впери поглед в кафето си.

— И аз.

— Съжалявам. Но няма смисъл да си затваряме очите.

Пола избута стола си назад и стана. Не беше дребна жена, но изглеждаше висока, колкото седналия Океке.

— Ще ме държите в течение, нали?

Той попи деликатно устни със салфетката и кимна.

— Ще ви помоля за същото. Ако Торин се сети за нещо…

Пола стоеше до задната врата, сгушена заедно с другите пушачи на завет до стената на сградата. Беше проверила горе, Коуди все още не се беше появил. Една среща с него й беше достатъчна, за да е готова да се обзаложи, че на път към участъка се е отбил в някое от заведенията в мола. Тук, на паркинга, тя щеше да го види веднага, щом пристигнеше. Запали цигара и набра номера на Елинор, очаквайки да й отговори гласовата поща. Но имаше късмет.

— Обажда се жена ти — каза Пола. — Лелята на Торин.

— Аха — отвърна Елинор. — Идеята беше на Торин. Отчаяно се бои да не го приберат социалните работници — дори да е само за една-две нощи. А твоят много очарователен колега явно беше склонен да приеме, че съм полусестра на отсъстващия му баща. Каза ми, че и в неговото семейство отношенията били сложни.

— И ти го наричаш очарователен. Доколкото мога да преценя, си омагьосала полицай Океке така, че е готов да приеме всичко, което му кажеш.

— Познавам слабите места на полицаите — в това отношение имам голям опит. Предполагам, че след като не ме заля с информация от самото начало на разговора, няма никакви новини?

Пола се постара по тона й да не проличи колко е потисната.

— В моята професия липсата на новини е добра новина.

— Лоша работа. Виж, аз наистина нямам нищо против Торин да си остане при нас, но ми се струва, че вече е време да поговорим с баща му, за да дадем някаква официална основа на отношенията си. Да не говорим пък, че той има баба, както и истинска леля. Торин казва, че имало някаква социална мрежа, наречена „АрмиНЕТ“, благодарение на която можел да общува с баща си в реално време, така че ще се възползваме от нея. Съгласна ли си аз да се заема с това?

Пола отново осъзна защо обича Елинор. Какво беше й казал веднъж Тони? „Няма нищо сложно в това да си умен. В отдела за особено тежки престъпления всички са умни. Сложно е да се отнасяш добре с хората.“ А никой не умееше да проявява доброта като Елинор.