Вал Макдърмид - Изгорени мостове

Сега вече Пола беше напълно озадачена. Има „Петдесет начина да напуснеш любимата“ 15 15 Песен на Пол Саймън. — Б.пр. — а хората измисляха все нови и нови.

— Не разбирам. Защо просто не й е казал, че между тях всичко е свършило?

— Намерил си е нова работа в Корнуол. На по-добра длъжност. Мислел, че ако й каже, тя ще тръгне с него. А не искал да бъде обвързан с нея. Затова решил, че най-добрият начин ще е да я накара да го намрази — тя издуха струя дим и се усмихна накриво. — Планът му постигна точно желания ефект. А горката Надя нямаше представа от това.

— Не сте й казали?

Аня я изгледа невярващо.

— За какво да й казвам? Аз обичам Надя. Тя така или иначе беше разбрала, че той е боклук. Не й беше необходимо да знае точно какъв вид боклук. Това само би се отразило на начина, по който възприема себе си — щеше да започне да мисли, че е някаква жалка личност, от която хората се чудят как да се отърват. Не, не й казах. Не съм казала на никого. Дори и на Ашли — тя вдигна предизвикателно и войнствено брадичка. — Нали виждате, няма нищо общо с това, че някой я е убил. Павел е в Корнуол, прави се на велик в ролята на помощник-мениджър. Не му беше необходимо да я убива, за да се отърве от нея, просто е платил на тази жена да каже няколко лъжи за него.

Пола си каза, че в думите й има логика.

— И вие сте убедени, че Надя не е подозирала нищо?

Аня поклати глава.

— Надя е доверчива. Винаги мисли най-доброто за хората. Струва ми се, че затова е толкова добра в работата си. Отнася се с хората така, сякаш очаква от тях само добро, и това ни кара да реагираме положително — така си мисля.

Според Пола психологическите тълкувания на Аня бяха напълно правилни. Точно така действаше и Карол Джордан. Очаквай изключителни неща от хората, и те ще излязат от кожата си, за да оправдаят надеждите ти. Пола започваше да си мисли, че Надя Вилкова сигурно щеше да й се понрави.

— Ашли ни каза, че у Надя е имало един комплект ваши ключове. Така ли е?

Аня кимна.

— Винаги ги носеше — на собствената си връзка, за да бъдат навсякъде с нея — тя зарита земята с острия нос на обувката си. — Аз съм безнадеждна, постоянно си забравям ключовете и стоя отвън пред собствената си врата като идиот — лицето й отново се сгърчи. — На кого ще разчитам сега да се грижи за мен?

Поговориха с Аня, докато тя изпуши още две цигари. Междувременно тя бе започнала да трепери от студ, а и Пола беше на мнение, че няма да научат от нея нищо повече. Разделиха се на паркинга, Пола провери отново дали е записала правилно данните за жената, на която Павел бе платил да излъже.

— Ще трябва да намерим тази Мария — каза Фийлдинг. — Засега разполагаме само с версията на Аня за събитията.

— И така да е, трудно мога да си представя някакъв развой на събитията, който би дал мотив на Павел или на Мария. Или пък би предизвикал яростта, която е тласкала убиеца в този случай. Ако някой има мотив в този сценарий, това е Надя.

— Но както знаем, Макинтайър, мотивът е най-незначителният елемент на пъзела. Дайте ми средство и възможност, както и пълно отсъствие на прилично алиби, и пет пари не давам за мотивите.

— Съдебните заседатели държат на мотивите — каза Пола. — Хората искат да разберат защо е станало така?

— Както майка ми казваше винаги, между това, което искаш, и това, което получаваш, има голяма разлика. Факти, Макинтайър. Факти.

— В такъв случай, ако разбирам правилно, вие не сте привърженик на психологическото профилиране?

Фийлдинг се намръщи.

— Вече няма бюджет за неща, които не ни осигуряват нищо категорично. Няма никакво значение на какво съм привърженик и на какво не съм. Трябва да се съсредоточим върху издирването на безспорни доказателства. Затова ще изпратим някой да говори с Мария, а аз ще се обадя в полицията на Девън и Корнуол и ще ги помоля да изпратят някой да посети Павел Боклука, за да разберем какви ги е вършил напоследък. Защото, честно казано, с изключение на тези следи не се случва абсолютно нищо. Оставете ме на Скенфрит Стрийт, после минете покрай лабораторията и вижте дали анализаторите на местопрестъплението имат нещо за нас. Понякога личното присъствие им действа като ритник в задника — тя въздъхна. — Помните ли доброто старо време, когато ние решавахме какво да правят? Когато нещо ни трябваше спешно, достатъчно беше да им кажем да се стегнат и да действат. Сега те сами са си шефове, претендират да заемат ниво, равно на това на детективите в йерархията, и ако искаш от тях да се движат малко по-бързо от тектонски плочи, това ще ти струва горе-долу колкото една малка семейна кола. Копелета.