Вал Макдърмид - Изгорени мостове

Фийлдинг изсумтя и започна да пише някакво съобщение на телефона си. Нямаше никакво обсъждане на идеи и възможности — нещо обичайно в предишното работно място на Пола. Всички нейни колеги държаха на обмена на предположения, изпробваха различни теории, сравняваха ги с наличните доказателства. Но каквото и да се въртеше в главата на Фийлдинг, тя не го огласяваше.

Аня Бурба ги очакваше зад затворената врата на директорския кабинет. Лицето й беше с остри черти, но сега бе подпухнало от плач, загрозено и от размазания грим.

— Ашли ми изпрати съобщение — каза тя веднага щом директорката ги остави насаме с нея. — Не можах да повярвам. Как е възможно Надя да е мъртва? Как е възможно? Трябва да сте се заблудили.

— Съжалявам, Аня. Грешка няма. Моите съболезнования — в съчувствения тон на Фийлдинг се прокрадна нотка на деловитост. — Имаме нужда от помощта ви, за да открием убиеца.

Седяха около една кръгла маса в ъгъла на кабинета. По нея бяха разпилени детски рисунки. Аня ги избута нетърпеливо встрани с едно движение на ръката.

— Някакво глупаво състезание по рисуване — каза тя с треперещ глас. — Как е умряла?

— Опасявам се, че нямаме право да разгласяваме подробности — отвърна Фийлдинг.

— Бързо ли е станало? Кажете ми, че не е страдала!

Пола се пресегна и докосна рамото й.

— Все още има много неща, които не знаем, Аня. Но Надя е била ваша приятелка и имаме нужда вие да споделите с нас онова, което знаете за нея, за да не допуснем подобно нещо да се случи с още някой.

Аня потръпна и обви тялото си със слабите си ръце, повдигайки малките си гърди нагоре.

— Пази боже, това не бива да става.

И така, Пола отново започна да възпроизвежда случилото се през онази последна събота. Аня потвърди казаното от Ашли, и нямаше какво да добави. Но когато стигнаха до бившия приятел на Надя, Аня се поразмести, извръщайки се малко встрани от Пола, и изведнъж започна да говори с нежелание.

Пола бе решена да се добере до това, което я притесняваше, каквото и да беше то.

— Има и нещо друго, нали, Аня? Нещо, което не искате да ни кажете? — попита тя меко. — Нищо, което ще кажете сега, не може вече да навреди на Надя, Аня. Но аз мисля, че тя би искала да ни кажете всичко, което би ни помогнало да изправим убиеца й пред съда.

Аня поклати глава.

— Не е нищо особено. Не е свързано със смъртта й. Просто… съвсем нищо.

— Аня, обучавала съм се да намирам връзки там, където повечето хора не биха забелязали нищо. Но ако не ми дадете материал, върху който да работя, няма да успея да помогна. Моля ви, кажете ми това, което знаете.

Аня издуха шумно носа си.

— Става дума за Павел — той няма жена и деца.

Ако бе имала за цел да ги накара да застинат от изненада, успя. Дори Пола, специалистът по разпитите, трепна.

— Какво? Какво искате да кажете с това, че няма жена и деца?

Аня изглеждаше смутена.

— Нали знаете за скандала в нощния клуб? С онази жена? Тогава аз бях на бара, за да взема напитките. Връщах се обратно, когато избухна разправията, жената започна да крещи, да упреква Павел, после ги снима. Струва ми се, че ако бях с тях, това нямаше да се случи. Или поне нямаше да се случи точно тогава.

Това изглеждаше безсмислено.

— Не разбирам — каза Пола.

— Аз познавам тази жена. Казва се Мария. Не знам фамилното й име. Тя дори не е от Гданск. Работеше в един бар в Лвов, където живеех аз. Не можех да разбера какво става, затова не казах нищо — исках да си изясня истината. На другата вечер отидох в кафенето, където тя работи сега. То е до университета, обикновено не ходим там. И тогава й казах: „Знам, че излъга за Павел. Кажи ми какво става всъщност или ще доведа Надя, за да й го обясниш на нея.“

Тя не преставаше да върти евтините сребърни пръстени по пръстите си.

— И какво ви каза тя?

Аня изглеждаше притисната до стената, преследвана от призраци.

— Искам да изляза навън. Трябва да запаля една цигара.

Тя скочи на крака и тръгна към вратата. Фийлдинг и Пола я последваха. Тя прекоси бързо фоайето, после отвори вратата и излезе навън. Завиха зад ъгъла на сградата и я видяха да се вмъква зад един стоманен контейнер. Когато я настигнаха, в устните й имаше цигара, но пръстите й трепереха неудържимо. Пола извади от джоба си запалка, поднесе пламъка към цигарата на Аня и се възползва от възможността да запали и тя, пренебрегвайки смръщването на Фийлдинг.

— Какво стана тогава, Аня?

— Тя познава Павел. Работела е като сервитьорка в хотела, където работи той. Платил й да направи сцена, за да може той да скъса с Надя.