Вал Макдърмид - Изгорени мостове

— Не знам — призна Пола. — Може да не е имал намерение да я убива, когато я е убил. Може да е направила нещо, което го е накарало да изгуби присъствие на духа. А после, когато е видял, че е мъртва, просто е искал да се отърве от нея.

Фийлдинг се изсмя рязко и цинично.

— Да, несъмнено не е искал някакъв труп да се търкаля из къщата му и да създава впечатление, че е разхвърляна.

— Досадно нещо са труповете — отвърна Пола. — Винаги е по-добре да ги разчистиш по-рано, преди да започнат да се разлагат и да ти изпоцапат багажника.

— Уххх! Но сте права, Макинтайър.

— Благодаря. Значи отиваме в Тодмордън? При Аня Бурба?

— Точно така — настана кратко мълчание, после Фийлдинг каза: — Изпитвах уважение към Карол Джордан. Предполагам, че сте научили доста, докато работехте при нея.

Това не беше въпрос, а констатация. В представите на Пола тя бе работила с Карол Джордан, не при нея. Не че някога бе имало съмнение кой командва. Работата бе по-скоро там, че Карол винаги бе оценявала по достойнство различните умения на хората от екипа им и се бе постарала да ги убеди, че отделът за разследване на особено тежки престъпления е нещо по-голямо от механичния сбор от съставящите го елементи — но само ако работят в екип. Екип от единаци, несъмнено, но все пак хора, които съзнаваха каква лична изгода имат, ако са част от една работна група, която бележи успехи. Пола не долавяше подобен дух на колегиалност у Фийлдинг. Тя съвсем подчертано беше шефът и очевидно всичко трябваше да минава през нея. Пола беше наясно кой от двата подхода предпочита, но предпочитанията й нямаха никакво значение. Налагаше се да работи с това, което беше на разположение. Все пак и методите на Фийлдинг очевидно осигуряваха резултати.

— Всички ние напуснахме отдела като по-добри ченгета, отколкото бяхме, когато постъпихме на работа там — каза тя, с надеждата думите й да не прозвучат предизвикателно.

— Радвам се да го чуя. Ясно е, че работите като мой помощник по принуда, а не по личен избор. Но при нас никой не предприема нищо на своя глава, Макинтайър. Изпълняваме задачите си така, както е прието. Ясно ли е?

Пола не откъсваше очи от пътя. Лицето й беше безизразно.

— Да, госпожо.

— Така ли наричахте Карол? Госпожо?

Не беше съвсем ясно накъде води този въпрос.

На Пола не й се нравеше насоката на разговора, но нямаше намерение да лъже за нещо на пръв поглед толкова незначително.

— Не, наричах я „шефе“. „Госпожо“ не й харесваше особено.

— Е, и на мен не ми харесва. Обръщайте се с „госпожо“ към кралицата 14 14 Съгласно етикета при първа среща с кралицата обръщението към нея е „Ваше величество“, но при продължаване на разговора се ползва „Ма’ам“ (съкр. от Madam), традиционно обръщение към по-високопоставена в обществото жена. — Б.пр. . Добре е да го ползвате в по-официална обстановка, приемам го и от страна на редови униформени полицаи, редно е да знаят кой командва. Но когато преките ми подчинени се обръщат така към мен, ми звучи превзето. Моите момчета ми казват „началник“, но „шефе“ също е добре.

Аха, значи ставаше дума за демонстрация на сила. „Наричай ме «шефе» или ще реша, че ме оценяваш по-ниско от Карол Джордан“. Пола никога досега не беше водила подобен разговор с по-високопоставен офицер. Може би защото мъжете бяха уверени, че ще се отнасят с тях подобаващо на чина им, а жените трябваше да се борят за това право? Както и да е. Смяташе да избягва каквито и да било обръщения към Фийлдинг. Ако нямаше избор, щеше да казва „началник“ — ако го приемаше от момчетата, щеше да го приеме и от нея. Телефонът на Фийлдинг иззвъня и й спести отговора.

— Съобщение от патоанатома — каза Фийлдинг, отваряйки екрана.

— Какво казва Гриша?

— Приключил е с аутопсията. Трябва да му се обадя — тя превключи телефона на високоговорител и набра номера.

— Шаталов на телефона — колонките придаваха на гласа метално звучене.

— Главен инспектор Фийлдинг. Получих съобщението ви. Какво имате да ми кажете?

— Приключих с аутопсията на Наджея Вилкова. Причина за смъртта са вътрешни кръвоизливи, предизвикани от многобройни удари, нанесени с тъп инструмент.

— Не ударът по главата, така ли?

— Ако се съди по кръвта на местопрестъплението, първият нанесен удар вероятно е бил този по главата, но надали той би бил достатъчен, за да я убие. Бих казал, че е била удряна с цилиндричен, конусовиден предмет, нещо като бухалка за бейзбол. Била е ритана многократно. Толкова много, че кожата е била разкъсана и е кървяла. И това не е всичко. Имаше многобройни стари натъртвания на различни места по тялото, които могат да се обяснят с редовно нанасяни побои в продължение на около две седмици.