Вал Макдърмид - Изгорени мостове

— Купихте ли си нещо? — попита небрежно Пола, сякаш се интересуваше повече от пазара, отколкото от нещо по-мрачно.

— Купих си едни тъмнолилави джинси от еластична материя и блузка с пайети в тон с тях. Над си купи две блузи, с които искаше да ходи на работа — жълта и синя, и двете с тънки бели райета. Бяха наистина много хубави, изглеждаше страхотно в тях. Аня си купи разни неща от „Боди Шоп“. За баня. Ако я оставят, тя може да си живее в банята. После отидохме на етажа с ресторантите, ядохме пържени картофи и пихме кола. После Аня ме закара до вкъщи. Защото Над реши, че искала да гледа някакъв филм там, а на нас с Аня не ни се гледаше.

При разпитите винаги в един момент свидетелят казваше нещо, чието значение не осъзнаваше. Номерът беше да не покажеш колко важно ти се струва. Пола едва се овладя, за да не стисне ръката на Ашли с все сила, сякаш за да изцеди информацията от нея.

— Какъв беше филмът?

Ашли сви рамене.

— Наистина не помня. Беше нещо френско. Над говори френски не по-зле от английски. Имаше субтитри, разбира се, но аз предпочитам да гледам телевизия или да отскоча до кръчмата. Ако искам да чета цяла вечер, ще си купя някое списание.

— Значи Надя е имала намерение да иде на кино сама?

— Да. Правеше го понякога. Падаше си по киното, повече от мен и Аня.

Вероятно беше така. Пола си спомни, че в купчината дискове в апартамента на Надя имаше и няколко френски филм.

— И нямаше нищо против да ходи сама на кино?

— Да, защо не?

— А сигурна ли сте, че не е имала намерение да се срещне с някого там?

Ашли поклати глава.

— Това й хрумна едва там. Отидохме да погледнем какво дават, да видим дали няма нещо, което и трите да искаме да гледаме. А когато Надя видя този френски филм, реши да остане — лицето й се сгърчи. — Може това да е било последното, което е направила, преди той да я отвлече, нали?

По бузите й отново започнаха да се стичат сълзи.

— Не можем да бъдем сигурни, Ашли. А ето как можете да ни помогнете още повече. Искам да се опитате да си припомните онази събота. Да сте забелязали някой да ви следи? Имаше ли някой, когото да сте виждали постоянно около вас?

Ашли се смръщи в опит да си спомни по-добре.

— Не си спомням нищо подобно. Бяхме излезли да се позабавляваме и да пазаруваме, не обръщахме внимание на нищо около себе си.

— А да сте имали неприятности с някого? Някой да се е опитвал да флиртува с вас?

Тя поклати глава.

— Нямаше нищо подобно. Нали ви казах, не се интересувахме какво става около нас.

— Не сте забелязали мъже, които да ви харесват?

Ашли я изгледа разбиращо.

— Не сме предприемали нищо в това отношение. По-скоро се позаглеждахме. Когато отидохме да ядем, коментирахме този-онзи. Но не сериозно. Казвахме си например „какви мускули, а?“ или „този има готин задник“. Но не сме разговаряли с никого, и никой не ни е заговарял. Всичко си беше съвсем обичайно.

— А по въпроса за приятелите — Надя излизаше ли с някого?

Ашли сведе очи към масата.

— Вече не.

Пола срещна погледа на Фийлдинг. И двете бяха като ловни кучета, доловили мириса на дивеч.

— Значи все пак е имала приятел?

— Да, но това приключи още преди месеци — тя вдигна очи и забеляза интереса на Пола. — Не е това, което си мислите. Тя излизаше с един поляк, Павел. Започнала да се вижда с него много скоро след като пристигнала тук. Когато всичко приключи, тя казваше, че си паднала по него, защото тъгувала за дома, а той й помагал да не се чувства самотна. Още бяха гаджета, когато аз се запознах с нея. Беше симпатично момче, работеше на рецепцията в един хотел. Така или иначе, една вечер отишли в Лийдс и се натъкнали на някаква друга полякиня, която направо пощуряла. Нарекла Над уличница. Е, както се казва там на полски, но това било идеята. Казала, че Павел имал жена и две деца в Гданск, и че Над била мръсна проститутка. Крещяла всичко това с пълно гърло насред бара. Е, Павел се опитал да се измъкне, твърдейки, че жената го бърка с някой друг, но номерът не минал. Извадила телефона си, снимала двамата и заявила, че ако той не си вдигне мръсния задник и не се прибере незабавно в Гданск, щяла да прати снимката на жена му, за да знае за какво копеле се е омъжила. И общо взето с това приключи всичко.

— Тя го заряза, така ли?

Ашли сви рамене.

— Беше един от онези случаи, в които човек не може да е сигурен кой кого е зарязал. Тя скъсала с него или той с нея, докато пътували към летището. Той се върна в Полша, а тя казваше, че си почива от мъжете.