Вал Макдърмид - Изгорени мостове

— И така ли беше наистина?

Ашли като че ли не беше категорична.

— В известен смисъл. Прекарала една нощ с един от лекарите в „Брадфийлд Мур“, но и двамата били пияни до козирката. На другия ден се разделили приятелски, но и двамата нямали интерес нещата да продължат.

— На нейната връзка ключове има два, които не отговарят на ключалките в апартамента й. Знаете ли чии са те, Ашли?

Тя кимна потиснато.

— Това са ключовете от жилището на Аня. Тя е страшно завеяна, постоянно ги забравя у дома и после няма как да се прибере. Затова даде един комплект на Над, защото тя пък е страхотно организирана — така Аня нямаше да е прецакана следващия път, когато забрави ключовете си на кухненската маса.

Разбираемо. Пола придърпа към себе си снимката на трите млади жени.

— Вие като че ли обичате купоните. Случвало ли се е някой да ви досажда в такива обстоятелства? Да проявява нездрав интерес към Над?

Ашли задъвка една кожичка на малкия си пръст.

— И трите обичаме да излизаме вечер — каза тя накрая. — Изпиваме по няколко питиета, но не сме като онези бесни кучки, които се натряскват така, че в края на вечерта не знаят собствените си имена. Не сме някакви малки глупачки. Обичаме да се позабавляваме, но не поемаме безсмислени рискове. Затова не мога да повярвам, че Над я няма.

— А наркотици? Над употребявала ли е някога наркотици?

Ашли въздъхна и подбели очи.

— Всички над трийсет са убедени, че нашето поколение е постоянно надрусано до ушите. Вижте, вземала съм екстази като тийнейджър — няколко пъти, когато обикалях клубовете. Няколко пъти опитах и кокаин — когато бях на двайсет. Но сега не ползвам такива боклуци. Имам добра работа, жилище, кола. Нямам намерение да захвърля всичко това на бунището. Над разсъждаваше по същия начин. Беше дошла тук с намерението да спечели достатъчно пари, за да се върне в Полша и да живее там добре. Не би рискувала плановете си за една шантава нощ — тя се усмихна едва-едва, измъчено. — Ние сме добри момичета, детектив Макинтайър — после привидната смелост й изневери и сълзите отново рукнаха. — Предполага се, че такива гадости не се случват на момичета като нас.

Но този път се беше случило.

Фийлдинг вече говореше по телефона, докато вратата на здравния център се затваряше зад гърба им. Говореше, вървейки — движеше се учудващо бързо за такава дребна жена. Пола почти трябваше да подтичва, за да не изостава.

— Пратете незабавно кола тук — каза енергично Фийлдинг, упътвайки се към колата. — Да, здравният център на Харистаун Роуд. Вземете Ашли Мар и я откарайте в „Трафорд Сентър“. Тя може да посочи къде Надя е паркирала колата си, когато са пристигнали там онази събота… Да, точно така, преди три седмици. Надя е казала, че ще гледа някакъв френски филм в мултиплекса същата вечер. Ще ми трябва още един екип там — да разберат кога е свършил филмът и да проверят записите от камерите за наблюдение по възможните маршрути от киносалона към паркинга… Знам това… Кажете им да прекъснат работата по записките в бележника, това засега е най-добрата ни възможност да открием нещо.

Фийлдинг приключи разговора и седна на седалката до шофьора.

— Какво е това, което Ашли не ни казва?

Пола насочи колата към равномерния поток на уличното движение.

— Мислите, че не е казала всичко?

Фийлдинг сложи в устата си парче антиникотинова дъвка.

— Винаги има по нещо, което не казват. Невинаги дори знаят, че не са го казали, но винаги има по още нещо — тя потърка едното си око с кокалчетата на пръстите и сподави въздишката си. Кожата се изопна върху фините кости на лицето й. Пола осъзна, че не само тя си е легнала късно предната нощ. — Има и друго — допълни Фийлдинг. — Защо му е било да полага толкова усилия, за да скрие факта, че я е отвлякъл? Всички тези съобщения по телефона и писмата по електронната поща?

— И аз си зададох този въпрос. Единственото, за което можах да се сетя, че записите от повечето камери за наблюдение, поставени от частни фирми, се изтриват — без значение дали записът е на лента, или дигитален. Имат определен срок за съхраняването им. Може да се е безпокоял за записите от „Трафорд Сентър“ и да се е надявал, че ако изтече месец между отвличането и момента, когато ще започнат да го търсят, това ще му гарантира безопасност.

Фийлдинг се оживи за миг, кафявите й очи загледаха по-бодро и заблестяха. Но после се намръщи.

— Защо тогава я е убил след три седмици, ако си е осигурил месец?