Вал Макдърмид - Изгорени мостове

Този път Тони не можа да отговори незабавно. След малко каза:

— Адлер 12 12 Алфред Адлер, (1870–1937), австрийски лекар и физиотерапевт от еврейски произход, основател на индивидуалната психология. В сътрудничество със Зигмунд Фройд Адлер е един от основателите на психоаналитичното движение, впоследствие скъсва с психоанализата и формира независима школа по психотерапия и личностна теория. — Б.пр. би се позабавлявал добре с този случай, нали?

— А как мислиш, как би характеризирал той процеса? Какво би заключил, ако наблюдава при пациент такава промяна в системата на убеждения?

— Бих определил това като арогантност. Навремето, когато бях тийнейджър, имах една приятелка. Тя беше много мила с мен, но смяташе, че се налага да закоравея. Често ми казваше: „Ти си като човек с прекалено голям нос, който постоянно си мисли, че всички говорят за него. Е, не е така, и колкото по-скоро станеш по-дебелокож, толкова по-щастлив ще бъдеш.“

— Е, как мислиш, права ли е била?

Тони се позасмя натъжено.

— Струва ми се, че така и не успях да науча този урок. Винаги съм смятал, че именно затова имам такава изключителна способност за съпреживяване.

Джейкъб кимна — толкова леко, че Тони се запита дали не му се бе сторило.

— Все още не си отговорил на въпроса ми. Ако Карол не беше на мнение, че ти носиш отговорност за станалото, мислиш ли, че щеше да страдаш от толкова силно чувство на вина?

Тони поклати глава и едва не се разсмя.

— Не съм писател — писането не е сред способностите ми.

— Но умееш да разказваш. А издателите разполагат с достатъчно редактори, които ще разкрасят стила ти. Не е необходимо да вземаш решение сега. Върви си и го обмисли. Такава работа може да ти осигури двойно удовлетворение. Повторното анализиране на старите случаи може да ти помогне да преосмислиш и процеса, през който преминаваш. Да се пречистиш, вместо да тънеш в самосъжаление — Джейкъб погледна часовника си. — Времето ни изтече — той се изправи и посочи стихосбирката. — Помисли за това, за което говорихме тук. Не забравяй онзи афоризъм за мостовете. Най-трудно е да прецениш кой мост да прекосиш и кой да изгориш зад себе си. Трябва да промениш нещо, Тони.

Тони се усмихна иронично и се изправи с усилие.

— Лекарю, изцери се сам 13 13 Св. писание. Евангелие от Лука, 4:23. — Б.пр. ?

Но още докато произнасяше тези думи, съзнаваше, че се опитва да говори шеговито за най-трудния избор в живота му на зрял човек. Наистина ли бе дошло време да изтръгне Карол Джордан от сърцето си — завинаги?

Бързият оглед на страницата на Надя Вилкова във Facebook помогна да идентифицират двете й приятелки от снимките на таблото като Ашли Мар и Аня Бурба. Аня беше помощник-учител в едно начално училище в Тодмордън, на двайсет минути път с кола от Брадфийлд. Ашли работеше по-наблизо, на регистратурата в един здравен център в Харистаун, откъдето се стигаше за десет минути пеш до апартамента на Аня.

Фийлдинг реши да потърсят първо Ашли. Жената, която ръководеше регистратурата, не изпадна във възторг, когато поискаха да разговарят с Ашли, но Фийлдинг се постара да покаже, че няма да отстъпи. С многобройни демонстративни въздишки жената ги отведе в една малка стая, в която имаше четири стола и маса.

— Прилича ми по-скоро на училище за покер, отколкото на стая в медицинско заведение — измърмори Пола, след като жената ги остави и отиде да доведе Ашли.

— Да се надяваме, че госпожица Мар не прикрива чувствата си като играч на покер — отвърна Фийлдинг. — Е, хайде, Макинтайър, да видим за какво ви бива. Вие започвате разпита.

Пола изпита удовлетворение, задето Фийлдинг бе решила да й се довери. Но не й остана време да спомене това. Ашли Мар надникна през вратата — изглеждаше по-скоро объркана, отколкото уплашена.

— Вие ли сте от полицията? Сигурни ли сте, че търсите точно мен?

Нямаше съмнение, че тя е жената от снимката. Ашли беше около двайсет и пет годишна. Имаше кръгло, жизнерадостно лице, обрамчено с гъста, непокорна червеникавокестенява коса. Големите й зелени очи бяха раздалечени, и в съчетание с малкия, добре очертан нос и малката уста й придаваха вид на доволно котенце. И черните джинси, и розовият пуловер й бяха малко тесни, като че ли бе наддала някой и друг килограм, откакто ги беше купила. Пола й се усмихна дружелюбно. Най-добре беше първоначално да поддържат спокоен и непринуден разговор, за да я предразположат, а чак след това да й нанесат удар с лошата новина.