Вал Макдърмид - Изгорени мостове

Първия път, когато Бев се събуди във фризера, тя беше объркана. Второто й събуждане беше болезнено. Всеки път, когато си поемеше дъх, ребрата я боляха, остри болки пронизваха гърдите й, сякаш в тях се забиваха многобройни ками. Постепенно, докато идваше на себе си, тя осъзна, че ако внимава да диша повърхностно и да не се движи много, болката не е толкова всепоглъщаща. Но това даваше възможност на нервната й система да реагира на останалите мъчителни усещания. В долната част на гърба си изпитваше тъпа болка — каза си, че вероятно са бъбреците. Главата й пулсираше мъчително, а когато раздвижеше челюстта си, болката я пронизваше като светкавица — от брадичката до темето. Между краката й и нагоре до слабините сякаш гореше огън. Малкият пръст на лявата й ръка също гореше и беше отекъл — вероятно счупен. Но това беше най-малката й грижа.

Беше решила твърдо да направи всичко, което би й помогнало да оцелее и да се прибере у дома, при Торин. Но бързо й стана ясно, че човекът, който я бе отвлякъл, бе също така твърдо решен да й намира недостатъци, както тя бе решила да угажда на всяко негово желание. Беше попаднала в ръцете на човек, който бе способен да изпитва удоволствие само когато причиняваше болка някому. Не му беше достатъчно само да я изнасили. Настояванията, че не върши нищо както трябва, му служеха като извинение да я измъчва. Беше я подложил на най-унизителни сексуални практики, като през цялото време поддържаше налудничавата идея, че тя е съпруга, пренебрегваща своите задължения. Ако някоя истинска съпруга бе станала плячка на това чудовище, дано Бог да й е помогнал, каза си Бев, потръпна неволно и болезнено стенание се изтръгна от насинените й устни.

Беше смъкнал лепенката от устата й, докато я насилваше в кухнята. Каза, че искал да чуе как тя оценява сексуалните му способности. Но ако се осмеляла да издаде какъвто и да било друг звук, щяла да съжалява. Електрошоковият пистолет щял да бъде най-малката й грижа.

После я освободи от веригата и я завлече на горния етаж. Прикова я отново към друга метална скоба в стая, в която нямаше нищо друго, освен легло, покрито с голямо парче найлон. Удари я силно с юмрук по лицето и я блъсна на леглото, завързвайки китките и глезените й, така че тя лежеше с разперени ръце и разтворени крака. Остави я сама за кратко, после се върна с флакон пяна за бръснене, ножица и самобръсначка.

— Ако мръднеш, ще те нарежа на лентички — каза той така спокойно, като че ли искаше от нея да му подаде захар за чая. После тя почувства ръцете му по себе си, усети как реже с ножицата космите по венериния й хълм, смъквайки ги до кожа. Побиха я тръпки от докосването му, но тя внимаваше да не се дръпне. После усети пяната за бръснене и самобръсначката задраска по нежната кожа. Бев никога не се беше бръснала там; тъй като беше руса, не си правеше дори коламаска за банския костюм, когато отиваше на море. Усещането, когато въздухът докосваше оголената й кожа, й се стори необичайно. Но той поне внимаваше и не я поряза. Тя се запита защо ли, след като основната му цел беше да й причинява болка.

Почивката не продължи дълго. Този път той искаше от нея да му се моли. Тя се подчини, ненавиждайки се, но явно не го направи достатъчно убедително, за да си спести поредния побой. Когато най-сетне се оказа, че той няма ерекция, хвърли вината отново върху нея. Бев не искаше да си спомня какво последва. Има неща, за които е по-добре да не се мисли. Предполагаше, че накрая е припаднала.

Сега се беше озовала обратно във фризера — в кучешката й колиба, както се изразяваше той. Сякаш тя беше животно. Бев бе ставала свидетел на прояви на ярост през живота си. Но никога не бе срещала такава неотклонна ненавист, насочена към непознат — дори при изнасилване. От онова, което бе виждала в болниците, където беше работила, такива тежки, систематични побои нанасяха на жените единствено партньорите им. Това беше битово насилие, излязло от естествените си граници.

И тя се бе превърнала в негов прицел.

Сълзи се процеждаха изпод подпухналите й клепачи. Опитваше да се вкопчи в това, което си бе обещала — че ще види сина си отново. Но Бев не беше глупачка. Знаеше, че няма да оживее след още една подобна нощ. Беше видяла лицето му. Можеше да идентифицира и дома му.

Нямаше как да излезе жива от тук.

Тони винаги бе харесвал стаята, в която се провеждаха срещите му с доктор Джейкъб Голд. Нищо в нея не му напомняше на нито едно от местата, в които бе прекарвал по-дълго време; тя беше емоционално неутрална. Стените й бяха боядисани в лимоново жълто, равният тон бе нарушен от четири големи картини, на които бяха изобразени морски пейзажи — плажове и лимани. Две кресла бяха поставени под ъгъл от двете страни на газова камина, на пода между тях имаше килим на черти в пастелни цветове. В малката прозоречна ниша бе поставена кушетка, а близо до горната й част имаше друго кресло. Върху ниска масичка в средата на стаята беше изложена екзотична колекция от полирани раковини.