Вал Макдърмид - Изгорени мостове

— Наистина, интересно е това, че убиецът й е успял да изтръгне от нея достатъчно информация, за да напише онези съобщения, и то така, че да звучат убедително. Доколкото можем да преценим, не е направила опит да включи в мейловете някаква скрита молба за помощ — Фийлдинг замълча и за миг, въпреки професионалното й хладнокръвие, по лицето й се изписа жалост. — Мобилният й телефон е с парола, което е досадно, но от техническата лаборатория казаха, че ще вземат списъците на повикванията още днес, така че има надежда да влезем много скоро в телефона, за да прегледаме съобщенията и гласовата поща. С компютъра имахме по-голям късмет. Очевидно е използвала за парола рождената си дата — лесна задача за компютърните специалисти. Инспектор Гарднър ръководи тази част от работата, така че той ще възложи на някои от вас досадната, но важна задача да прегледат електронната поща, контактите във Facebook и Twitter. Знам, че е скучно… — тя помълча и им отправи най-хубавата си усмивка, изпълнена със съчувствие. — Но може да се окаже, че е ключов фактор в разследването. Някъде пътищата на Надя и нейния убиец са се пресекли, и ние трябва да открием точно къде и кога. Отговорът може да се крие в тези мейлове. Разчитам на вас, че няма да допуснете потъването на важни сведения, повлечени от потока на отегчението.

„Дявол да го вземе, започна да се изразява поетично. Поток на отегчението, да му се не види!“ Лицето на Пола остана безизразно. Внимаваше да не привлича внимание към себе си, за да не й тръснат задачата да се рови из електронната поща.

— Други от вас ще проследят назад във времето всички нейни скорошни срещи. Трябва ми всичко, което успеете да изцедите от получените сведения. Ще ми трябват и алибита, моля. Знам, че задачата е кошмарна, като се има предвид колко контакти е имала, но трябва да повдигаме всеки камък и да оглеждаме всякакви червеи и други гадини, които може да изпълзят отдолу.

— И накрая, специалистът, който се занимава с компютъра й, е успял да идентифицира две жени, които изглежда са били най-близките й приятелки. Сержант Макинтайър, ние двете ще се заемем с тях. По-късно следобед ще дам пресконференция. Дотогава моля да не се разкрива самоличността на жертвата — тя изключи екрана. — Това е всичко засега. Обръщам се към всички — разчитам на вас. На вас разчита и Надя. Нека си свършим работата — заради нея и близките й.

Фийлдинг приключи със сияйна усмивка. Умееше да се възползва от чара си — поне това стана ясно от изявлението й според Пола. Но ако се вземеше предвид, че същият този чар напълно липсваше в отношението й към Гриша на местопрестъплението, тя явно го ползваше само когато имаше изгода от него. Да накара подчинените си да я обичат беше приоритет; да очарова патоанатома с надеждата да измъкне нещо от него — не.

Пола си проправи път към Фийлдинг през струпалите се детективи, които обсъждаха наученото на брифинга.

— Добро утро, Макинтайър — каза разсеяно Фийлдинг, прехвърляйки куп документи. — Дайте ми десет минути да се справя с тези неща и тръгваме.

— Първо трябва да поговоря с дежурния инспектор от униформените, госпожо — каза Пола с възможно най-мекия си тон. — Става дума за съобщението за изчезнало лице, което приех вчера. Трябва да им съобщя подробности, да се уверя, че приемат случая сериозно.

Идеално оформените вежди на Фийлдинг се повдигнаха.

— А има ли причина да не го приемат сериозно?

Пола знаеше, че трябва да си мери внимателно думите. Тя беше нова тук; нямаше представа от вътрешнополитическите отношения в участъка.

— Не, няма. Но аз познавам изчезналата, госпожо. Синът й ми даде ключовете за къщата им. Исках аз да ги предам — просто за да знаят, че имам личен интерес към случая. И да им дам някои първоначални сведения.

— Да не би да сте си пъхали носа там, където нямате работа, Макинтайър? Вече не сте служител на отдела за особено тежки престъпления. Тук ние зачитаме територията на колегите си. Нямате ли си достатъчно работа с това убийство, та да се опитвате да вършите и работата на униформените?

Фийлдинг не се постара да сниши глас. Детективите, които бяха най-близо до тях, се преструваха, че не чуват, но Пола знаеше, че всичко се запечатва в съзнанието им. Вече чувстваше как ушите й пламват.

— Вече казах. Познавам изчезналата. Синът й дойде да живее временно у нас.

Фийлдинг, която тъкмо прелистваше една страница, застина.

— За малолетен ли става дума?

— Четиринайсетгодишен е.