Вал Макдърмид - Изгорени мостове

Фийлдинг я загледа така, сякаш смяташе, че се е побъркала.

— Как можа да ви хрумне такова нещо? Трябваше да се обадите в социалните служби! Или на негови роднини. Не помня да съм ви виждала в списъка на лицата, препоръчвани да поемат грижата за изоставени деца.

Справедливото възмущение всеки момент щеше да надделее над съветите на здравия разум.

— Бристъл е най-близкото място, където живеят негови роднини. Баща му служи в армията, в Афганистан. Реших, че е по-добре за него да се нанесе в нашата стая за гости, отколкото социалните служби да го настанят набързо при някого — тя помълча. — Госпожо?

Не можеше да си обясни поведението на Фийлдинг. Беше ли способна да прояви съчувствие? Тази жена беше майка. Ако някой можеше да прояви разбиране към начина, по който разсъждаваше Пола, това би трябвало да е именно човек, който и сам има деца.

Фийлдинг въздъхна раздразнено.

— Вървете тогава и обяснете всичко на дежурния инспектор. И не се бавете. Работим по убийство и поставяме това на първо място, преди всичко останало — тя махна нетърпеливо с ръка към Пола в знак, че я освобождава. Пола вече вървеше към вратата, когато Фийлдинг подвикна след нея: — И ако имате намерение да продължавате да се грижите за детето, постарайте се, за бога, да получите съгласието на роднините му. Не ми се иска да трябва да арестувам вас и приятелката ви за незаконно задържане на малолетен.

Някой се разсмя на глас, друг се изкиска сподавено. „Добре дошла на Скенфрит Стрийт“, каза си Пола с горчивина. Домът на модерната криминалистика.

Дийн Хюм, дежурният инспектор, имаше обезобразените уши, якия врат и кривия нос на ръгбист, който никога не се е скатавал от мелето. Линията на много ниско подстриганата му коса издаваше оплешивяване, под хлътналите му, уморени очи имаше торбички. Седеше в миниатюрно остъклено помещение в единия ъгъл на общата зала. Компютърът му беше с размерите на нощно шкафче, навсякъде около него бяха натрупани папки с досиета. Погълнат от напрегнатата си работа, беше успял вече да поизмачка бялата си риза. Когато Пола обясни защо е дошла и какво е открила в къщата на Бев, реакцията му беше също толкова възторжена, колкото и тази на Фийлдинг.

— Преди сте работили в отдела за особено тежки престъпления, нали?

На Пола този въпрос започна да й омръзва.

— Точно така, сър. При главен инспектор Джордан.

— Вие там си създавахте собствени закони — после, за нейна изненада, Хюм се усмихна. — Но пък имахте някои добри резултати.

— Така беше, сър. Бяхме на мнение, че оправдаваме средствата, които отделяха за нас.

Той изсумтя.

— Жалко, че шефовете не бяха на същото мнение. Работата е там, сержант, че ние тук се придържаме доста по-добросъвестно към правилата. Главен инспектор Фийлдинг не допуска отклонения. Но и тя постига добри резултати. Така че, ако имате намерение да направите нещо не съвсем по учебник, трябва да действате дискретно — това несъмнено беше предупреждение, но направено с най-дружелюбен тон.

За първи път, откакто бе дошла на Скенфрит Стрийт, Пола се почувства като част от екип. Жалко, че не това беше екипът, в който трябваше да работи.

— Благодаря, сър, ще го имам предвид. Що се отнася до Бев Макандрю, написах пълен доклад за всичко, което съм направила и за събраните от мен сведения. Това би трябвало да улесни в началото работата на подчинените ви. На кого да го пратя?

Той й даде адреса на електронната поща на помощника си.

— Съдейки по това, което ми казвате, случаят не изглежда много сложен — каза той. — Ще поговоря с колегата, който отговаря за връзките с медиите, и ще видя дали няма да успеем да публикуваме съобщение в „Сентинъл Таймс“ още довечера. Освен това ще се наложи да поговорим пак с момчето.

— Съмнявам се, че той ще може да ви каже нещо по-различно.

Хюм кимна.

— Сигурно сте права. Чувал съм, че сте виртуоз в разпитването на свидетели. Но ние сме длъжни да спазим всички изисквания. Можете да присъствате в качеството си на близка на разпитвания непълнолетен свидетел.

Пола се усмихна мрачно.

— Съмнявам се, че главен инспектор Фийлдинг ще ме освободи за тази цел. Най-добре ще е да се обърнете към партньорката ми — тя записа името и адреса на Елинор и подаде бележката на Хюм. — Тя е лекар в болницата „Брадфийлд Крос“.

— Благодаря. Ако има нещо ново, ще ви уведомя.

Пола стана, за да си върви. Но Хюм не беше довършил онова, което искаше да каже.

— И още нещо, сержант — оставете тази работа на нас. Не ни излизайте с номерата на бившите си колеги и не се правете на единак. Тук никой няма да ви пази гърба. Що се отнася до главен инспектор Фийлдинг, пред нея ще отговаряте сама.