Вал Макдърмид - Изгорени мостове

— Не повече?

— Синините обикновено избледняват напълно за около две седмици. Така че всякакви следи от нанесени преди това побои биха изчезнали.

Пола си каза, че не вижда какво повече може да се каже. Но Фийлдинг имаше още въпроси.

— Ако класифицираме следите от побои, които сте виждали, къде бихте поставили тези следи? В челната петица? Челната десетка?

Настана кратко мълчание, после Гриша отвърна с равен тон:

— Виждал съм само едно тяло на по-жестоко пребит човек, и тогава ставаше дума за жертва на наказателен побой, нанесен от банда рокери.

— Благодаря. А имало ли е изнасилване? Искам да кажа, преди залепването на срамните устни, естествено.

— Свалих лепилото с разтворител, за да изследвам гениталната област. Бих казал, че наскоро е насилвана, и вагинално, и анално. Има вътрешни разкъсвания, които предполагат много брутално изнасилване. И в този случай има следи от стари травми в гениталната област, частично зараснали вътрешни разкъсвания — той въздъхна тежко. През всички тези години, откакто познаваше Гриша, Пола не бе забелязала да се отнася с пренебрежение към жертвите. Картините на това, което човешките същества си причиняваха взаимно, все още го разстройваха. — Няма следи от семенна течност. Ползвал е презервативи, или страничен предмет.

— Страничен предмет? — попита Фийлдинг с клиничен интерес.

— Може да е изкуствен пенис. А може да е била дори бейзболната бухалка, с която я е бил. Невъзможно е да се прецени.

— Следователно, теоретично погледнато, убиецът може и да е жена?

Гриша се засмя сухо.

— Теоретично може да е жена, да. Въпреки че би трябвало да е доста силна, за да мъкне жертвата насам-натам. Но да, може и да е жена — настана мълчание, докато всички обмисляха тази възможност. — Има и още нещо — каза Гриша. — Беше трудно да се забележи първоначално поради многото синини и рани по кожата. Но после намерих на три места по две рани от убождане, близо една до друга. Едната двойка на дясното рамо, една на лявото бедро и една на корема, до пъпа. Онези на рамото са почти напълно зараснали. Останали са розово-лилави белези.

— Рани от нож?

— Не, много по-малки и плитки. В четири от случаите има драскотини по кожата. Не съм сигурен, но е възможно да са рани, нанесени от електрошоков пистолет.

— Мислите, че я е парализирал по този начин? — попита заинтригувано Фийлдинг.

— Не мога да бъда сигурен, нямам много опит в тази област. Трябва да се поровя малко в литературата по въпроса. Но да, с известни уговорки бих предположил такова нещо на този етап.

— Това би обяснило как така е успял да я отвлече на обществено място, без никъде да е забелязан опит за насилие или някакво сдърпване… — гласът на Фийлдинг заглъхна постепенно, сякаш обмисляше онова, което бе чула току-що.

Пола се възползва от тази възможност.

— Здравей, Гриша. Аз съм Пола.

— Здравей, сержант Пола. Радваш ли се на повишението?

— Не помня да съм имала друг път по-голям повод за радост, макар и без усмивки. Гриша, какво се знае за часа на смъртта?

Фийлдинг я изгледа лошо, като че ли намесването й бе неуместно.

— Бих казал, между девет вечерта и четири сутринта. Не мога да съдя по стомашното съдържание, защото такова няма. Червата също са празни, изглежда, че между последния път, когато е яла, и момента на настъпване на смъртта са изминали поне дванайсет часа.

— Следователно не може да има съмнение, че я е държал затворена, преди да я убие, нали?

— Така изглежда. И я е биел редовно, докато я е държал като пленница.

— Така мислим и ние — намеси се рязко Фийлдинг. — Благодаря, докторе. Помогнахте ни много. Кога ще получим пълния ви доклад?

— Секретарката ми ще ви го прати веднага щом свали текста от диктофона. Успех с разследването. Тежък случай е този, главен инспектор Фийлдинг — и той затвори телефона.

— Нищо, което не бихме могли да предположим — отбеляза Фийлдинг с тон, който подсказваше, че е очаквала нещо повече от Гриша.

— Като изключим онези рани, които може да са от електрошоков пистолет.

— Е, все по някакъв начин е трябвало да я доведе в състояние на безпомощност, а това е един от вариантите, които са близко до ума — Фийлдинг нямаше намерение да отстъпи.

— Но това са три отделни случая. И само една двойка от раните са на място, което предполага, че е била нападната с електрошоков пистолет изотзад. Това е интересно. Освен това думите на Гриша подсказват, че тя никога не е заминавала за Полша.