Вал Макдърмид - Изгорени мостове

— Всъщност това не е Джес.

— Това показва ясно колко разбирам от кучета — Карол затвори вратата и студът остана навън.

— Лесно е да се обърка човек. Това е Флаш. Джес е нейна майка — Джордж свали каскета от туид и изтръска дъждовните капки от него. — Мога ли да се надявам на нещо топло за пиене?

Карол се усмихна неволно.

— Смел човек сте вие, господин Никълъс. Малко от хората, които ме познават, биха проявили такава храброст.

— Не съм смел, само съм премръзнал. И моля ви, наричайте ме Джордж.

„Самоуверен, но не и арогантен.“

— Чай или кафе? Кафето е хубаво, чаят — съвсем обикновен.

— В такъв случай предпочитам кафе.

Карол тръгна към обитаемата част, за да приготви кафето. Едва беше включила електрическата кана, когато чу трополене и удари на дърво в дърво. Надникна през вратата и видя, че Никълъс подрежда нападалите дърва в спретната купчина до вратата.

— Не е необходимо да си плащате с труд за кафето — обади се тя.

Той я погледна развеселено.

— Дошъл съм да моля за услуга. Опитвам се да натрупам възможно най-много червени точки.

Настроението й се влоши. Нямаше желание да прави услуги на когото и да било. Не искаше той да й бъде задължен за нещо. Пък и не можеше да си представи каква услуга би била склонна да направи на Джордж Никълъс.

Когато кафето беше готово и налято в две чаши, повечето дърва бяха подредени до вратата.

— Благодаря — каза тя сопнато.

— За мен беше удоволствие — той се озърна, като че ли очакваше, докато е гледал в друга посока, отнякъде да се е появил стол. Като се убеди, че стол няма, той се разположи на пода, без да обръща внимание на мръсотията, с което й направи добро впечатление. Карол се облегна на стената. Кучето не мърдаше, само местеше поглед ту към единия, ту към другия.

— Е, за каква услуга става дума? — тя отметна мократа от пот коса от лицето си с мръсната си, изцапана с кръв ръка.

Никълъс посочи кучето.

— Последния път, когато Джес се окучи, запазих две кутрета от кучилото. Гледаме все повече овце и ни трябват повече кучета, които да ги пазят. Джес е страхотно овчарско куче, но не може да бъде навсякъде. Идеята беше да обучим кутретата, за да й помагат.

Карол отпи предпазливо от кафето. Този път й беше вкусно. Махмурлукът най-сетне започваше да отшумява.

— Разбирам, но не ми е ясно каква е моята роля. Както вероятно сте забелязали, не отглеждам тук стадо овце.

— Тъкмо в това е работата — Никълъс придоби смутен вид. — Налага се да призная нещо, което звучи много глупаво. Флаш се страхува от овце.

Карол избухна в смях.

— Това си го измислихте.

— Не, честна дума. Почнат ли да блеят, и тя хуква да бяга. Ако не беше толкова жалка картина, щеше да е смешно. Чувал съм, че има такива случаи, но и аз не вярвах досега.

— Овчарско куче да се страхува от овце? Ще ме докарате до истерия.

Никълъс погледна кучето, поклати глава и се усмихна натъжено.

— Но като оставим смешната страна на въпроса настрана, за кучето това не е никак добре. Възможностите пред едно куче-пазач, което не може да пази, са минимални. Овчарите ми казват, че не е добре да я задържа като домашно куче, заедно с майката и другото куче, които са обучавани да пазят — изражението му стана сериозно и той сведе очи. — Трябва или да й намеря друг дом, или да дам да я приспят.

— И решихте да се обърнете към мен? — в гласа на Карол се долавяше неприкрито удивление. — Никога през живота си не съм имала куче. Аз обичам котки. Единствената причина котаракът ми да не е тук е, че е прекалено стар, за да се адаптира към този начин на живот.

— Никога не е късно да обикнете и кучетата — каза Никълъс. — Ела, Флаш — кучето стана, после седна до него, опряло глава на бедрото му. Той зарови пръсти в козината му и започна да го чеше. — Тя е прекрасно куче. Десетмесечна, напълно обучена да пази чистота. Подчинява се на основните команди — „тук“, „седни“, „долу“, „стой“, „легни“. Сама видяхте, достатъчно е да щракнете с пръсти, и тя идва при вас и ляга. Идеалното животно за човек, който за първи път гледа куче. Ако беше чистокръвно коли, през ум не би ми минало да ви я предлагам. Те са прекалено неспокойни, нервни, изискват много специално отношение — той се усмихна тъжно. — Мислехме, че Джес е забременяла от друго коли, но явно е успяла някой път да се измъкне, без да я забележим. Крайният резултат е кръстоска на коли с черен лабрадор. А това означава, че кучето е много по-податливо — интелигентно, но много кротко.