Вал Макдърмид - Изгорени мостове

Светът като че ли беше пълен с жени, които всъщност не бяха никакви жени, а пълен боклук. Само един мъж можеше да съзнава ясно, че трябва да се предприеме нещо в това отношение. Проблемът се криеше в наивния му оптимизъм. Три пъти вече се беше излъгал. Възлагаше такива надежди на последната, но вече беше очевидно, че тя не отговаря на изискванията му. Приемаше необходимостта да се справя с последиците от грешките си, но единственото, което искаше дълбоко в себе си, беше жена, която ще отговаря на идеала му за женственост. Не можеше да се твърди, че иска прекалено много. Вината беше тяхна. Всеки път. А негово право беше да извърши необходимото. Правеше услуга на човечеството, като изтръгваше безполезните плевели.

Той погледна към Мари и се усмихна. Този път изборът му беше добър. Тя беше умна, елегантна и умееше да се държи на обществено място. Ако се държеше така и в личния си живот, той щеше да е много щастлив.

В противен случай щеше да продължава с търсенето. Не беше кой знае колко трудно.

29.

Пола си спомняше, че последния път, когато бе посещавала индустриалния район Кентън Вейл, на мястото на частната съдебна лаборатория имаше цех за отпечатване на дискове на независими музикални компании. Но светът се променяше, хората вече сваляха музиката директно на телефоните и компютрите си, а аналитичното обслужване на криминалната полиция се възлагаше на външни фирми.

Вероятно, когато в тази сграда се печатаха дискове, достъпът до нея е бил доста по-лесен. Сега, за да влезе, Пола трябваше да представи полицейската си карта пред камерата за наблюдение, да почака, докато информацията бъде въведена в базата данни, после да притисне десния си показалец към малък стъклен екран. Когато прекоси фоайето и застана пред рецепцията, там вече я очакваше ламиниран пропуск със снимката й, отпечатък от пръста й и QR-код.

— Радвам се да ви видя отново — каза жената на рецепцията с дружелюбна усмивка. — Виждам, че са ви повишили, моите поздравления.

Като се има предвид, че последното й посещение беше преди месеци, когато фирмата се намираше в друга сграда, това посрещане накара Пола да се почувства неловко. То надхвърляше собствените й представи за нормално поведение и предизвикваше асоциации с „1984“ и „Блейд Рънър“. Пола си каза, че дори асоциациите я поставят в определена възрастова група. Вече нямаше как да минава за млада и готина — не че имаше намерение да си върже траурна лента заради това.

Насили се да се усмихне и отвърна:

— Идвам да се видя с доктор Майърс.

— Той ви очаква — жената посочи зад себе си към една врата, до която имаше колонка с височина половин човешки ръст. — Притиснете пропуска си към стъкления панел и вратата ще се отвори. Вдясно има една стаичка, в която можете да си сложите стерилно облекло. Не забравяйте калцуните. Лабораторията на доктор Майърс е втората отляво. Не се притеснявайте, няма да се объркате — тя посочи пропуска. — Това е единствената врата, която можете да отворите с него.

Пола откри доктор Дейв Майърс, облечен в бяло работно облекло, с ръкавици, да пълни миниатюрни епруветки с една голяма спринцовка. Големите му ръце се движеха с учудваща деликатност. Той вдигна поглед, когато тя влезе, и кимна.

— Само минута, Пола, това тук трябва да започне да се изстудява — той приключи с работата си и постави подноса с пробите в един висок хладилник. Докато чакаше, Пола оглеждаше лабораторията. Осъзна, че няма никаква представа какво е предназначението на по-голямата част от лабораторната техника, нито пък за какво служат различните реагенти и стабилизатори. Забеляза с облекчение един микроскоп в средата на една от масите. Той й заприлича на неандерталска техника в сравнение с другите аналитични уреди.

След лабораторните съоръжения имаше запечатани пликове с етикети, съдържащи веществени доказателства, поставени в отделни пластмасови кутии, за да се избегне объркване. Пола разпозна дрехите на Надя Вилкова, взети от местопрестъплението; забеляза със задоволство, че са на челно място в списъка с приоритетите на доктор Майърс.

Той затвори хладилника и я покани с жест да седне на едно от лабораторните столчета. Пола седна, той се покатери на друго столче до нея и смъкна маската си.

— Нов модел на лицевото окосмяване — отбеляза тя, сочейки с глава оформеното с геометрична точност правоъгълно петно на брадичката под долната му устна.

Той направи гримаса.

— Съгласно културните стереотипи при мъжете поддържането на брада често се свързва със сила и мъжественост.