Вал Макдърмид - Изгорени мостове

— Благодаря, Дейв. О, исках да допълня още, че според Гриша убиецът може да я е парализирал с електрошоков пистолет. Би ли могъл да провериш дали има следи от кръв по дрехите в областта на дясното рамо, лявото бедро и корема около пъпа?

Той обърна очи към тавана.

— Добре, че се сети да ми го кажеш. Ще възложа тази работа на някого и ще видим какво ще открием. Хайде, изчезвай, докато не си разбила окончателно бюджета на изследването.

Пола се ухили.

— Ще си струва, когато заловим това копеле.

— Обяснявай тези неща на Фийлдинг — отвърна Дейв. — В такива моменти вероятно ти липсва Карол Джордан.

Доброто настроение на Пола се изпари, пропъдено от думите му.

— Липсва ми всеки ден. Всеки шибан ден.

Часовете минаваха в мъчителен, пронизан от болка унес. Понякога Бев потъваше в някакво подобие на сън, но се стряскаше, когато центърът на болката се изместеше и пронижеше с ново острие нервната й система. В един момент болката в главата й стана толкова жестока, че предизвика у нея гадене, тя започна да кашля и повърна стомашен сок върху краката си. Тя, която обикновено беше толкова придирчива по отношение на чистотата, вече бе преминала границата, отвъд която не намираше сили за отвращение, и дори не положи усилие да се отмести от повърнатото.

Когато светлината отново се върна, за нея тя беше само още един източник на страдание, защото се врязваше болезнено в очите й и ги караше да сълзят. Електрошоковият пистолет й носеше нещо сходно с облекчение, тъй като породеното от него усещане заглушаваше всички останали страдания. Беше й все едно, когато мъжът я хвана за косата и я извлече от белия ковчег.

Шокът от ледената вода, обляла я от насочения към нея маркуч, я върна така рязко към действителността, както нищо друго не би го направило. Изведнъж Бев отново се върна към себе си, студената вода, която я бодеше с хиляди иглички, възроди твърдото й решение да се бори. Застана с усилие на четири крака, присвила очи в напразен опит да види фигурата зад водния порой. Закрещя яростно, опитвайки се да се изправи.

Той я ритна в главата така, че тя почувства как челюстта се откача. Чу пукот и шум от разкъсване, които я накараха да се свие на хленчеща купчинка. Преди да разбере какво става, той вече я бе увил в полиетиленово платно, залепи го здраво с лепящи ленти за опаковане и я натика в багажника на собствената й кола.

Полузадушена, ужасена, подлудена от болки, Бев Макандрю потегли на последното си пътуване. Този път, когато отново излезе на светлина, тя дори не я забеляза. И това беше единствената милост, която й бе отредена.

Срещата с Джейкъб Голд бе породила у Тони дълбоко безпокойство. Беше разговарял с двама пациенти в „Брадфийлд Мур“ днес следобед, а почти не помнеше за какво. Собственото му душевно състояние се отразяваше на качеството на работата му — очевидно беше време да приеме сериозно неприятния извод, който се натрапваше неудържимо.

След работа се беше прибрал на лодката, решен за първи път да не я приема като жалък израз на отстъпление, а като символ на промяна и нови възможности. Това, че се бе адаптирал към нов начин на живот на такова място, беше нещо положително, каза си той, виждайки се мислено как размахва назидателно пръст на самия себе си. А когато престана да размишлява по този въпрос, бе принуден да си признае, че уютният живот в малкото пространство на борда много му се нрави. Неприятно бе единствено това, че нямаше къде да се поберат книгите му. Но несъмнено и от това положение можеше да се намери изход. Имаше нужда да насочи мислите си в по-различни посоки, към по-оригинални, не очевидни решения. Дали не би било възможно да наеме някакъв склад наблизо и да го ползва като малка библиотека например? Необходимостта да се поразходи до там нямаше да му пречи. Той се позасмя глухо и каза на глас:

— Най-вероятно, докато стигна, вече ще съм се сетил за това, което съм искал да потърся в книгата.

— Но това, което ти е необходимо в момента, не са книги — продължи той, докато отваряше хладилника и шкафа до него. — Трябва ти храна. Каква е ползата от сос за спагети, когато няма спагети? Или от мляко, когато няма корнфлейкс? Или от масло, когато няма хляб?

Време беше за спешно пазаруване. Той взе една от здравите пазарски торби за многократна употреба, които Карол — „уф, не, стига вече, не може да сантименталничиш над някаква шибана пазарска торба“ — го бе накарала да купи веднъж, когато се бе наложило да пазаруват в денонощен магазин по средата на едно разследване. На няколко преки от пристанището имаше неголям магазин от верига супермаркети, зареден само с най-необходимото; Тони можеше да отиде и да се върне от там за половин час.