Вал Макдърмид - Изгорени мостове

— Съжалявам — той отново въздъхна. — Не съм в най-добра форма тъкмо сега. Хайде да огледаме и спалнята и да видим дали там няма да намерим нещо, което да ми даде някоя идея.

Но не откриха нищо. Стаята беше спретнато подредена, нямаше купчини бельо по пода, нито пък носени дрехи, преметнати през облегалката на единствения стол. Пухената завивка с абстрактен десен в ярки цветове беше единственото цветно петно тук. Завивката беше опъната, по възглавниците нямаше следа от човешка глава. В гардероба не откриха нищо, освен дрехи — делови костюми, дрехи за свободното време и по-официални тоалети. Никакви сексуални фетиши или стимули за сексуални фантазии, никакви секс играчки. На едното нощно шкафче имаше книга с полско заглавие — изглеждаше по-скоро като чиклит, отколкото като нещо, което би спечелило наградата „Букър“. До книгата имаше пълна наполовина бутилка с вода и очила. На дървена поставка имаше три чифта ненатрапчиви обици и малък златен кръст на тънка верижка.

— Момичето, което всяка майка ще иска да запознае със сина си — измърмори под нос Пола.

Тони изсумтя.

— Моята вероятно не.

После отвори чекмеджето на тоалетната масичка. Кутия с хартиени носни кърпички. Балсам за устни в прасковен цвят. Няколко разпилени презерватива и изстискана наполовина тубичка с лубрикант.

— Очевидно е имала сексуални контакти — той взе тубичката и се опита да я отвори. — Но може би не наскоро. Виж как лубрикантът се е спекъл около капачето.

— А може наскоро да не е имала нужда от лубрикант при секса — отвърна Пола. — Има и такива случаи.

— Така съм чувал — той се обърна към малкия скрин в ъгъла. В най-горното чекмедже имаше голям набор от евтина козметика. Във второто чекмедже — практично, но красиво бельо. В третото — тениски. В най-долното — два дебели пуловера. — Струва ми се, че Надя може да е била симпатична, но скучна. Което е интересно, защото такава комбинация намалява значително рисковия фактор при нея. Повечето жертви имат някакъв елемент на хаос, на нестабилност в живота си. И именно благодарение на него пътищата им се пресичат с тези на убийците им. Но у Надя не е имало нищо хаотично — даже напротив. Което затруднява допълнително работата ти.

И това беше обобщението на прозренията му. Пола се опита да потисне разочарованието си, но не можеше да не съзнава, че се е надявала на нещо повече. Търсеше нещо, което да тласне разследването в нова посока, нещо, което би накарало новата й шефка да разбере, че си заслужава да й обърне внимание.

Седнала в колата си, Пола изправи гръб и потегли. Искаше да се отбие в участъка на Скенфрит Стрийт на път към къщи, и да поразтърси униформените. Да ги накара да приемат сериозно изчезването на Бев, а не да го оставят за по-нататък с надеждата, че поводът за търсене ще изчезне от само себе си.

— Това шибано място е също като палубата на „Мари Селест“ 10 10 Американска бригантина от 19-ти век. През декември 1872 г. е открита в Атлантическия океан без никакъв екипаж на борда, в напълно годно за мореплаване състояние, с все още издути платна. Товарът е недокоснат, а от хората няма и следа. Днес „Мари Селест“ се цитира като една от най-големите морски загадки за всички времена. — Б.пр. — каза тя на глас, докато се опитваше да намери някой, който да я упъти към стаята на дежурния инспектор. В края на краищата слезе надолу към ареста с надеждата да открие някакви признаци на живот. Там работеше радио — чуваше се тих говор, вероятно спортен коментар. Сержантът, който отговаряше за ареста — як, с грубовато лице, трийсетинагодишен, откъсна поглед от документите, които преглеждаше, и повдигна вежди.

— Заблудили ли сте се? — той се изправи — беше нащрек, но не се държеше недружелюбно. — Не се познаваме, нали?

— Аз съм сержант Пола Макинтайър. Новият човек в отдела на главен инспектор Фийлдинг. Търсех дежурния инспектор, но горе като че ли няма никого.

Той изпръхтя в опит да потисне смеха си.

— Май не сте от тук, а?

— Прекарала съм в Брадфийлд целия си съзнателен живот. Защо? Какво по-специално има на Скенфрит Стрийт? Не се занимавате с престъпления след училище, така ли?

Пола се постара да поддържа шеговития тон, но й се искаше развеселеният сержант да обясни най-сетне какво става.

— Тази вечер „Брадфийлд Виктория“ са домакини на „Манчестър Юнайтед“. Всичко живо е на мача, следят да няма неприятности с тълпите. Включително и дежурният инспектор.

— А очакват ли да има неприятности?