Вал Макдърмид - Изгорени мостове

— Не знам какво е отношението ти към поезията, но аз намирам, че тя ми помага, когато задавам въпроси за себе си и за собствения си път в живота. В тази стихосбирка има едно стихотворение, озаглавено „Истина за утеха“. Струва ми се, че то може да ти даде добра отправна точка.

— Искаш да се лекувам с поезия?

Тони не скри, че не можеше да повярва на ушите си. Джейкъб, този добросъвестен психолог, да му препоръчва да си помогне с поезия — това бе все едно Елинор Блесинг да препоръча лечение с кристали на болен от рак.

Джейкъб се усмихна и се настани отново на стола си.

— Няма лек за това, което ни мъчи, Тони. Но ми се струва, че бихме могли да намерим нещо по-добро, което да ни помага вместо средствата, които само притъпяват болката? Е, какво е положението в професионален план?

Това бе едно от нещата, заради които Тони обичаше да разговаря с Джейкъб. Не продължаваше да говори за едно и също, щом се убедеше, че пациентът е разбрал каква стъпка му препоръчва.

— Отново сключих договор за непълен работен ден с „Брадфийлд Мур“ — каза той. — Изглеждат доволни, че се върнах. А и работата ми харесва — описа в най-общи линии клиничната си практика, пояснявайки подхода си с примери от няколко интересни случая.

— А профайлърската работа?

— В Брадфийлдската полиция вече нямат нужда от мен. Твърдят, че това натоварвало бюджета им, но според мен причината е по-скоро невъзможността да се сработим с новия шеф на полицията. Между мен и Джеймс Блейк няма абсолютно нищо общо — преди Джейкъб да успее да се намеси, Тони вдигна пръст. — Но аз не обвинявам себе си за това. Такива неща просто се случват. Помагам от време на време на полицията в други градове, но бюджетът им действително е орязан, и това затруднява наемането на външни специалисти като мен. Възприемат ни като лукс, който не могат да си позволят. А пък нали и обучават свои така наречени експерти… — той изду бузи и изпухтя. — Тази работа ми липсва. Харесвам я и се справям добре с нея.

— Така е — Джейкъб свали очилата си и започна да бърше стъклата. Наистина беше странно, че днес не стои неподвижно както обикновено. — Мислих и за това. Човек, открил призванието си, би трябвало да има възможността да практикува желаната професия, какво ще кажеш?

— Някои хора биха казали, че е по-добре да няма търсене на способности като моите.

— Струва ми се, че в тази област няма друг с твоя опит и твоите експертни умения. Редно е да ги споделяш с хората, Тони.

Тони вдигна ръце в опит да се защити.

— О, не. Никакво преподаване повече. Нямам никакво намерение да демонстрирам публично уменията си, за да убеждавам хората в необходимостта от тях.

— Нямам предвид академичния живот. Мислех, че можеш да напишеш книга. Да опишеш пред читателите подхода и практиката си. Да покажеш и да разкажеш как съставяш профили на престъпници, как решаваш случаите. Как работиш с криминалистите, как изграждаш аргументацията си. Не е публикувано нищо от този род, Тони. Можеш да съдействаш за изграждането на цяло ново поколение профайлъри по твой образ и подобие. А ако в полицията ще обучават собствени профайлъри, не мислиш ли, че е добре да разполагат с информация за най-добрата практическа работа?

Бев се подчини. Трябваше да се просне в цял ръст, опитвайки се да докосне с пръсти картофа, подтиквана от садистично ухиления мъж. Но най-сетне успя да го докопа. Взе го и се изправи. После показа картофа, вдигайки въпросително вежди.

— Все ми е едно какво ще го правиш, ако искаш, заври си го в задника — изръмжа той, дояде стека и бутна чинията встрани. — Е, и какво прави една добра съпруга, за да достави удоволствие на мъжа си след вечеря?

Когато той заобиколи работния плот, тя видя и през гащеризона, че има ерекция.

Божичко. Очевидно щеше да стане много по-лошо, преди да се появи възможност за нещо по-добро.

Пола проследи с поглед Тони, който мина по калдъръма и се качи на „Стийлър“. Изчака да го види, че се е прибрал и е заключил вратата зад себе си. Не защото се тревожеше за неговата безопасност, а защото имаше нужда от няколко мига, за да събере мислите си, преди да тръгне обратно към дома си.

Когато той разпозна Надя Вилкова на снимката, свалена от таблото, Пола предположи, че е направил същата грешка като нея. Че е бил подведен от повърхностната прилика между нея и Карол Джордан и затова е помислил, че познава една жена, която за него беше напълно чужда. Когато бе казала: „Знаем отлично коя е тя. Тя е жертвата“, Пола бе решила, че с това изяснява едно недоразумение.