Вал Макдърмид - Изгорени мостове

— Тази в средата — каза той. — Струва ми се позната. Не мога да се сетя откъде. Не я познавам лично, но съм я виждал някъде — той вдигна поглед към Пола. Изражението й го озадачи. — Известно ли е коя е тя?

— О, да, Тони. Знаем отлично коя е тя. Тя е жертвата.

Объркването му беше съвсем явно.

— Това е Надя Вилкова?

Бев нямаше как да прецени колко време е минало, откакто дойде в съзнание във фризера. В началото се опита да брои минутите — един слон, два слона… до шейсет и пак отначало 8 8 На английски език фразите one elephant, two elephants (един слон, два слона) са равни по времетраене на една секунда, затова се ползват при броене за точност. — Б.пр. , но се обърка. Мислите й постоянно скачаха от една ужасна възможност на друга. А под всичко това непрестанно пулсираше безпокойството за Торин. Как щеше да се справи без нея? Как щеше да се справя, ако тя никога не се върне при него? Дали щеше да отиде в полицията? Дали щяха да я открият навреме? Опита се да пропъди най-ужасните си фантазии, но нямаше как да избяга от тях. Изходът от такова затруднено положение рядко е добър.

Освен че загуби всякаква представа за времето, Бев се отказа и да съхранява достойнството си. Притесняваше я пълният пикочен мехур, но тя устояваше, докогато й беше възможно. После се запита защо толкова се притеснява. Беше затворена във фризер, облечена само с бикини, които не бяха нейни. Във всичко това нямаше и помен от достойнство. Какво щеше да промени това, че ще седи в локва от собствената си урина? Ако то отблъснеше човека, който я бе затворил тук, би било точка в нейна полза.

Внезапното нахлуване на светлина й се отрази като физически удар. Без всякакво предупреждение капакът на фризера внезапно се повдигна и ярко, бяло сияние зашемети зрителните й нерви. Тя успя само да кръстоса ръце пред лицето си във вечния жест на самозащита и молба за милост, преди жестока болка да прониже тялото й и да накара мускулите й да омекнат. Изгубила всякаква ориентация, Бев почувства, че я вдигат във въздуха, а после я хвърлят по лице на пода. Когато сетивата й постепенно започнаха да функционират, тя почувства допира на груба циментова повърхност до кожата си. Около левия си глезен чувстваше нещо студено, подобно на белезници, ръцете й бяха вързани на гърба. Отвори уста, за да извика, но преди да успее да издаде звук, ужасен удар в ребрата й изкара въздуха. Силни ръце я обърнаха по гръб и й нанесоха удар отстрани по главата. Пред очите й се замяркаха ярки цветове, тъпа болка разтърси главата й.

— Млъквай, кучко — каза мъжки глас. Говореше спокойно и от това я обзе още по-голям ужас.

После устата й бе залепена с някаква широка лента. Бев нямаше избор, трябваше да мълчи. Погледна мъжа, който й причиняваше всичко това. Син гащеризон, ожулени черни, високи работни обувки. Доста висок, кестенява коса, сини очи, голям, грубо очертан нос, широка уста с тънки устни, квадратна брадичка. Първата й мисъл бе, че трябва да се опита да запамети тези незабележителни черти. Но само след секунда решението й бе изместено от ужас. Беше гледала достатъчно криминални сериали по телевизията, за да знае, че ако ти позволи да видиш лицето му, значи има намерение да те убие. Нечленоразделен стон се изтръгна от запушената й уста и този път той й удари силна плесница.

— Ако беше изпълнявала това, което ти се казва, нямаше да ми се наложи да те удрям, нали? — говореше с благоразумен тон, като че ли обясняваше на дете защо не бива да си пъха ръката в огъня.

Той я сграбчи за раменете и я избута така, че да седне. После пъхна ръце под мишниците й и я изправи грубо на крака. Когато стана с усилие, тя чу издрънчаване на метал и погледна надолу. Лъскава метална халка бе прикрепена към глезена й с як катинар. От катинара назад се проточваше солидна на вид верига. Той я бутна да върви напред и тя повлече веригата, която висеше тежко на глезена й.

Отнякъде Бев успя да извлече някакви останки от решителност. Нали имаше толкова случаи, когато отвлечени жени и момичета са успявали да избягат? Можеше и тя да е една от тях. Не беше от хората, които се предават лесно, имаше сили да оцелее. Каквото й да бе необходимо за целта, тя щеше да го открие у себе си. Внимавайки това да не се забележи, Бев оглеждаше помещението, което я принуждаваха да прекоси. Циментов под, работен тезгях, голи стени, по които висяха на куки различни сечива и градинарски принадлежности. Сигурно беше гараж. Похитителят я тикаше към открехната врата в една от страничните стени. Блъсна я да мине през вратата, така че тя се препъна и падна. Лъснати каменни плочи, дървени шкафове, хладилник. Явно кухня. Бев се опита да се изправи, но така, с ръце, вързани отзад, беше невъзможно. Чу изтракването на веригата и се плъзна по пода, когато той я дръпна. Кожата под глезена се разрани, пораждайки нова болка.