Вал Макдърмид - Изгорени мостове

— Не личи намесата на чужд вкус. „Шаферки“, „Как да разкараш гаджето за 10 дни“, „Сватбеният певец“, „Осем жени“, „Джуно“, „Нотинг Хил“, „Ах, тази Мери“, „Невероятната съдба на Амели Пулен“, „Сватбата на най-добрия ми приятел“. Приказки от двайсет и първи век.

— Приказки за хетеросексуални момичета. Няма ли нещо на полски?

Тони се изправи и изпъшка, когато коленете му изпукаха.

— Не. Вероятно се е опитвала да усъвършенства английския си. Като се има предвид естеството на работата й — той отиде до масата за хранене, където имаше празно място с размерите на лаптоп, между купчини документи, принтер и бележник с формат А4, на който имаше няколко реда надраскани бележки.

— Лаптопът е отнесен в лабораторията, нали?

Пола кимна.

— Да. Ще ги помоля за копие от хард диска утре сутринта. Ако ще се опитвам да убедя Стейси да се порови в хард диска на Бев, бих могла поне да я помоля да се опита да открие нещо и в компютъра на Надя.

Но Тони не я слушаше. Беше се озовал в частта, служеща за кухня, където откри малко корково табло, окачено на къса стена, издадена навътре в стаята. Таблото не се виждаше от основната част на помещението. Той се упъти право към него и го загледа вторачено, сякаш се опитваше да запамети съдържанието за някакъв криминален аналог на „Играта на Ким“ 7 7 Игра — тренировка за скаути, чиято цел е да развива наблюдателност и способност да се запаметяват подробности. Името е взето от романа на Ръдиард Киплинг „Ким“, в които героят се обучава с помощта на игра. — Б.пр. .

— Така вече е по-добре — каза той.

Три менюта от заведения, доставящи храна по домовете — индийска и китайска кухня, пица, дюнер и хамбургери. Той се обърна и се озърна из кухнята.

— Тя е готвела. Личи по миризмата, по тенджерите, ножовете и други такива неща. На етажерката има зеленчуци — лук, картофи, моркови, чесън. Да, разбира се, лукът и картофите са прорасли, а морковите са се сбръчкали като задник на шарпей…

— Вероятно защото по един или друг начин тя е напуснала дома си преди три седмици — прекъсна го Пола.

Той кимна.

— Работела е усилено и до късно. Невинаги е имала време да готви.

— Може да не й се е искало.

— Огледай шкафовете — каза той, очаквайки да открият там отворени пакети с различни продукти, буркани с подправки и сушени зеленчуци, тенекиени кутии със съдържание, чието приложение той не би могъл да отгатне за нищо на света.

Пола откри точно това, което той очакваше.

— Печелиш. Явно е готвела — тя свали една картонена кутия от рафта и надникна в нея. — Сега вече знам полската дума за леща.

Докато беше на тази вълна, тя реши да отвори и хладилника. Вътре миришеше на старо сирене и гнили плодове, пластмасовата бутилка отстрани на вратата съдържаше твърдо, пресякло се мляко.

— Е, намерихме отговор поне на един въпрос. Не вярвам изобщо да е заминавала за Полша. Никога не би оставила толкова храна да се развали в хладилника. Освен това със сигурност не се е прибрала през уикенда, точно навреме, за да бъде отвлечена. Ако беше така, най-малкото щеше да изхвърли развалените продукти.

Тони отново загледа корковото табло. На него имаше картичка от Ибиса. Той я свали от таблото. „Слънчево, евтино пиене, пълно с мъже!!! Трябваше да дойдеш, целувки, Ашли“. Той върна картичката на мястото й. Визитни картички от фирма за ремонт на компютри, от полски деликатесен магазин в Харистаун, шивашко ателие за поправки на дрехи и фирма за таксиметрови услуги. Тони знаеше, че криминалистите ще проверят всичко това. Най-вероятно търсенето нямаше да доведе до никъде. Но може би Ашли щеше да внесе малко цвят във фона, на който се е развивал живота на Надя.

Имаше две листовки, съобщаващи за концерти на групи в местни кръчми, разписание на автобус №183 — от Харистаун до Белуедър Скуеър, и карикатура на полски зидари. Най-накрая той насочи вниманието си към снимките. Изтрита по ъглите и избледняла цветна снимка от сватба — булка, младоженец и предполагаемите два комплекта родители.

— Майка й и баща й?

— Няма причина да предположим нещо друго.

На следващата снимка се виждаха три жени, прехвърлили ръце през раменете си — в нощен клуб или някаква кръчма, и трите, пийнали, гримасничеха пред обектива. Подобна снимка имат някъде в жилището си половината жени под трийсетгодишна възраст в Британия, спомен от някакъв празник с приятелки. Тони се канеше да продължи, но нещо продължи да чопли в съзнанието му, той отново взе снимката от таблото и я загледа по-внимателно.