Вал Макдърмид - Изгорени мостове

— Съжалявам, мисля, че сте сбъркали стаята — каза Шинийд Бъртън. Гласът й беше мек и любезен, но лицето й изразяваше диаметрално противоположни чувства. Тя докосна с пръст устните си. — Ако позволите, ще ви упътя. — Прекоси стаята, на практика избутвайки Карол обратно през вратата. — Ще се върна веднага, скъпа — подвикна тя през рамо към Крис, която бе обърнала глава към тях. Лицето й приличаше на разкривена маска в розово и тъмнолилаво. Карол се бе опитала да се подготви за гледката, но тя все пак я потресе.

Шинийд затвори плътно вратата зад себе си и избута Карол по-надолу по коридора. Веднага щом се отдалечиха достатъчно, та гласовете им да не се чуват в стаята, тя се нахвърли върху Карол с глас, пресекващ от потискан гняв.

— Какво, по дяволите, правите тук? Надявах се да проявите достатъчно здрав разум и да не се мяркате насам. На какво си играете, да му се не види?

Карол отстъпи. Предишните й срещи с приятелката на Крис не я бяха подготвили за такава сцена.

— Исках да кажа, че съжалявам — заекна тя.

— Искали сте да кажете, че съжалявате? — ирландският акцент на Шинийд ставаше по-изявен с надигането на гнева й. — А не ви ли се струва, че е малко късно за тази работа? Партньорката ми едва не загина вместо вас, а вие чакате цели седмици и дори месеци, за да кажете, че съжалявате? На това му казват „след дъжд качулка“. Господи!

Карол почувства как гърлото й се стяга от напиращите сълзи. Но съзнаваше, че не бива да рухва. Очевидно сълзите нямаше да повлияят на Шинийд.

— Знам. Вярвайте ми, знам, че е така. Но не можах да събера сили.

Шинийд я прекъсна незабавно.

— Не сте могли да съберете сили? А как, мислите, се чувстваше тя, дявол да го вземе? Убийствените болки, ослепяването — та тя изгуби лицето си, за бога. И вие не сте могли да съберете сили! Трябваше да дойдете още на другия ден и да я молите на колене да ви прости.

— Току-що бях загубила брат си и снаха си — каза Карол.

— Това изобщо не подлежи на никакво шибано сравнение — гласът на Шинийд беше студен и твърд като камък. — Трябваше да дойдете тук още в началото.

Карол преглътна.

— Знам това, Шинийд. Никой не би могъл да се чувства по-посрамен и виновен от мен.

— Така и трябва. И така, вие не сте добре дошла тук. Не сте си заслужили правото да бъдете тук. Не ме интересува колко тежко е било за вас, за нея беше стотици пъти по-тежко. Други хора идваха, за да бъдат с нея, нали знаете. Пола и Кевин идват често. Отбива се и Сам, дори Стейси, компютърният гений, въпреки че е толкова затворена. А знаете ли освен това кой идва тук, точен като часовник? Тони. Идва при нея от самото начало. А вярвайте ми, той е човек, който не крие, че се чувства виновен. Но единственият човек, на чието присъствие тя държеше най-много, жената, която уважаваше повече от всеки друг ръководител, с когото бе работила, жената, за която в крайна сметка се пожертва — тоест вие, така и не се постара да се появи дори веднъж. Е, майната ви, Карол Джордан. Няма да допусна да се появите отнякъде сега, след като Тони свърши тежката работа вместо вас. Е, ще се измитате ли от тук, или да повикам охраната?

Карол имаше желанието да се свлече на пода и да плаче на глас, докато я заболи гърлото. Вместо това просто кимна.

— Съжалявам.

После се обърна и тръгна обратно по пътя, по който бе дошла, бързайки отчаяно да се добере до колата си, преди да рухне.

Последните думи на Шинийд я удариха като шепа ледени зрънца от градушка, захвърлени в лицето й.

— И да не сте посмели да се мяркате тук.

Тони спря в тясното антре, в което миришеше леко на сушени чушки.

— Да не си навлечем неприятности?

— Само ако ти ме натопиш. Взела съм ключовете съвсем официално. Казах на Фийлдинг, че искам да хвърля още един поглед. Не съм се побъркала — не действам напълно незаконно.

— Така да бъде. Каза, че имаш няколко снимки от местопрестъплението — напомни той на Пола. — Може ли да ги видя, преди да влезем?

— Но тя не е била убита тук — отвърна Пола, отваряйки чантата си, за да извади плика със снимки, които бе разпечатала, преди да напусне отдела. — Нищо не говори, че убиецът изобщо е идвал някога тук.

— Знам. Но преди да разберем със сигурност как и къде се е състояло похищението на Надя, не бива да изключваме каквито и да било възможни връзки.

— Ужасно звучи тази фраза — Пола измъкна папката.

— За връзките ли? — попита объркано Тони.

— „Къде се е състояло похищението“ — звучи толкова формално, някак клинично.