Вал Макдърмид - Изгорени мостове

— Аз съм клиничен психолог. Предполага се, че работата ми се основава на наука, не на емоции — той сви рамене и направи познатата си безпомощна гримаса. — Но ти си права, звучи безсърдечно. Може би предпочиташ да кажа „къде са се пресекли маршрутите им“? На мен пък това винаги ми звучи като доклад от службите по контрол на движението — той пое снимките, които тя му подаде, и ги измъкна от плика. Прегледа ги набързо на слабата светлина в антрето, създавайки си първи впечатления от тялото и околната обстановка. После извади от вътрешния си джоб очила с черна рамка, които го караха да прилича на бухал, и си ги сложи.

— Старея — отбеляза той, — вече не виждам подробностите без очила — започна да оглежда снимките от различни ъгли, без да бърза. — Навремето имах един преподавател, съвсем млад човек, който беше решил, че ако носи очила, хората ще го приемат по-сериозно. Един ден седях точно зад него, когато ги свали, за да ги избърше, и видях, че са от обикновено стъкло. Не знам дали суета или неувереност го бяха подвели да постъпи така, но във всеки случай благодарение на това той изгуби уважението ми. А тъй като бях млад и си бях въобразил, че разбирам всичко, казах и на колегите си какво съм забелязал. Така че трикът, с който се бе надявал да изглежда по-внушителен, в крайна сметка му създаде образ на глупак.

— И с това днешната проповед приключи — каза Пола. — Как стои въпросът с моето местопрестъпление?

Тони въздъхна.

— Не получавам заслужена оценка тук. Толкова трудно придобита мъдрост, и докъде ме доведе тя? — той измъкна една снимка, на която тялото на Надя бе снимано в цял ръст. — Какво каза Гриша за травмите по тялото?

— Каза, че я е ритал ожесточено. Най-вероятно с ботуши с метални върхове.

— А има ли следи, които да подсказват, че я е тъпкал с крака? Спомена ли нещо за това?

— Подчерта, че убиецът има късмет, защото не се виждат следи от подметките му.

— Ето ни отново случай с куче, което не е излаяло през нощта 6 6 В разказа на Артър Конан Доил „Сребърен пламък“ една от уликите, които ползва Шерлок Холмс е фактът, че куче, което е трябвало да излае, не е излаяло. — Б.пр. — отвърна Тони. — Не е стъпвал върху тялото, което би било естествено, ако връхлетиш ожесточено върху някого, а той падне на земята. Риташ и го тъпчеш. Така че тук имаме противоречие. Лицето е размазано, превърнато в кървава каша, така че тя изобщо не може да бъде разпозната — това говори за неконтролируема ярост. Но фактът, че е внимавал да не я тъпче, предполага, че е действал съвсем съзнателно. Обмислил е действията си. Не иска да оставя следи. Не иска да бъде заловен.

— Защо е тогава тази прекаленост по отношение на лицето?

— Все още не мога да бъда сигурен. Според учебниците това означава, че иска да я унищожи като личност. Да я превърне във вещ. Да направи така, че тя да изгуби приликата си с човек, така че извършеното от него да не прилича толкова на убийство — защото тя не е човек, тя е вещ. Но това като че ли не отговаря точно на случая. Защото другото — залепването на срамните устни — това е израз на съвсем лично отношение. Това е заявление за собственост. „Приключих с теб, но никой друг не може да те има“. Това ми говори тази постъпка. Тук не става дума за обобщена ненавист срещу женския пол, това е нещо специфично, насочено конкретно към нея. И то противоречи пряко на идеята, че е размазал лицето й, за да я унищожи като личност — той загледа смръщено снимката, докато я въртеше в ръце. — Не знам, ще трябва още да помисля по този въпрос.

— Чудесно. Обичам нещата, които се случват, когато се размислиш. Е, приключи ли със снимките? Защото ще получа клаустрофобия тук. Има ли възможност да преминем в някакво пространство с размерите на нормална стая?

Тя му подаде чифт латексови ръкавици.

В антрето имаше три врати. Тони отвори най-близката и пред тях се разкри мъничка баня без прозорци с душ-кабина, тоалетна чиния и миниатюрен умивалник. Задържалият се в помещението мирис на козметика не можеше да надделее над тежката миризма на мухъл.

— Ще гледаме тук по-късно — каза той и бързо затвори вратата.

Следващата врата водеше към помещение, което служеше едновременно за дневна, трапезария и кухня. Отделните елементи на обзавеждането биха могли да създадат уютна, приветлива обстановка, ако не бяха наблъскани в два пъти по-малко от необходимото им пространство. Затова пораждаха вместо това усещане за теснота и претъпканост.

— „На пръв поглед не личи колко е малко“ — брокерите на недвижими имоти никога не казват такива неща, нали? — Тони се огледа, забелязвайки вещите, успели да се натрупат в малкото свободно пространство. Купчини списания и дискове, картонени кутии, пълни до половината с безплатни образци от медикаменти и рекламни сувенири — химикалки, подложки за чаши и за мишки. Той клекна пред купчината дискове с филми и загледа заглавията.