Вал Макдърмид - Изгорени мостове

Когато тя остана на място, мъжът я ритна по бедрото — толкова силно, че тя почувства как мускулът изтръпна.

— Сега си моя — каза той. — Разбираш ли? Ти си моя съпруга. Ако изпълняваш нарежданията ми и се държиш така, както се очаква от една добра съпруга, всичко ще бъде наред. Но ако ми даваш поводи да бъда недоволен, ще ти причинявам болка. Ясно ли е? — акцентът му беше на северняк, но култивиран, което влизаше в противоречие с работните му дрехи. Не можеше да прецени точно произхода му. Нищо, и това бяха неща, които щеше да запомни за в бъдеще. Можеха да й бъдат от полза, макар да не знаеше точно как.

Той повдигна отпуснатата верига и я размаха пред нея.

— Виждаш ли това? Другият край е прикован към стената. Виж — и той посочи яка метална халка, завинтена до рамката на вратата. — Изобщо не си го и помисляй. Това са четири триинчови болта. Можеш да се движиш свободно дотам, докъдето стига веригата. В обсега ти няма ножове. Няма нищо, с което би могла да ме нараниш. А пък аз имам това — той извади някакъв продълговат черен предмет от джоба на панталона си. — Електрошоков пистолет. Използвах това, за да те натикам в багажника. Помниш ли усещането? Е, то беше само залъгалка в сравнение с това, което може да изпиташ отново. Залъгалка с палка — той се усмихна, доволен от остроумието си. — Мога да блокирам движенията ти от разстояние двайсет фута.

Изведнъж тя почувства ръцете си свободни. Той съобразително се отдръпна назад. Бевърли го погледна и видя да полюшва чифт пухкави розови белезници, от онези, които се продават в секс магазините. Ъгълчетата на устните му се повдигнаха в пародия на усмивка.

— Не си прави никакви илюзии, Бев. Не искам да ти причинявам болка, но ако ме принудиш, ще го сторя.

Той отстъпи още, така че разстоянието между тях стана още по-голямо, а ги разделяше и барплотът. Издърпа едно от високите столчета и го сложи до най-отдалечената стена. Тя нямаше добър окомер за разстояния, но беше ясно, че ги разделят по-малко от двайсет фута.

Бев се озърна, за да прецени дали й остават някакви възможности. Кухня — трапезария в модерно обзаведен дом. В една от стените беше избит вход към зимна градина. Външните щори бяха спуснати и вършеха добра работа. Тя дори не можеше да разбере дали навън е нощ или ден. Не можеше да гледа навън, а отвън не можеше да се гледа вътре.

Тя беше прикована в далечния край на помещението, най-близо до нея беше гаражната врата. Можеше да стига до котлоните и фурната, до миялната и хладилника. Но не можеше да мине отвъд „острова“ в средата на кухнята. Всички врати на ниските шкафове бяха заключени със специални предпазители за деца. Вътре може и да имаше нещо, което би могло да й послужи за оръжие, но тя реши, че ще й отнеме прекалено много време да се добере до него. Докато успееше да отвори предпазителите, той вече щеше да се е нахвърлил върху нея с ритници и с електрошоков пистолет.

По работните плотове нямаше никакви готварски уреди, нямаше и следа от кухненски ножове или каквото и да било пособие с острие. На масивна дъска за готвене бяха поставени дебел стек, няколко нарязани на парчета гъби, глава лук, нарязана на кръгчета, пластмасово шише със зехтин и три измити пресни картофа. На печката имаше тежък тиган за пържене и малка тенджерка с дълга дръжка. Тя не можеше да си го обясни. Да не би да искаше от нея да му сготви вечеря? Възможно ли бе да си е дал толкова труд, за да си я осигури като прислужница? Беше виждала доста откачени пред гишето на болничната аптека, но това тук беше лудост с непознати за нея мащаби.

— Хайде, започвай — той седна на столчето — на вид напълно нормален и спокоен, като изключим малкият, черен, подобен на кутия предмет, който бе поставил на бедрото си. Но това не я заблуди. Беше наясно, че той дебне най-малкия повод, за да й причини отново болка. Тя сви рамене и разпери ръце, за да покаже, че не разбира какво се иска от нея.

— Сготви шибаната вечеря — извика той, избухвайки внезапно и яростно. — По-ясно не мога да го кажа, нали?

Бев сведе очи. „Не влизай в спор“. Взе тенджерката и отиде до умивалника. Дължината на веригата й позволяваше да достигне с усилие до крановете. Напълни съда с вода до половината и се върна при печката. Котлоните бяха газови, същите, каквито имаше и у дома, но тя се престори, че не успява да запали. Може би той щеше да прояви нетърпение, да дойде да запали сам, и тогава тя би могла да го удари с тигана за пържене.

— Какъв е проблемът? — провлече той присмехулно от другия край на стаята. — Толкова ли си глупава, че не можеш да запалиш газта? Трябва ли да ти обясня с бой как става?