Вал Макдърмид - Изгорени мостове

Здесь есть возможность читать онлайн «Вал Макдърмид - Изгорени мостове» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2014, ISBN: 2014, Издательство: Еднорог, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Изгорени мостове: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Изгорени мостове»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Някой избива по особено жесток начин жени, които приличат на главен инспектор Карол Джордан. Връзката не може да бъде пренебрегната и скоро профайлърът Тони Хил се озовава в опасна близост с разследването точно когато убиецът е готов да нанесе нов удар.
Престъпникът е хладнокръвен и пресметлив психопат, чиято болна фантазия го тласка да инквизира и убива жертвите си по особено извратен начин. Разследването се усложнява с всеки изминал миг, границите се размиват и скоро Карол и Тони, разделени от страшно преживяване в миналото, ще трябва да работят отново заедно, за да спасят жертвите и себе си.

Изгорени мостове — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Изгорени мостове», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Карол се сгърчи вътрешно, докато слушаше думите й, защото не можеше да си представи как някой на мястото на Крис би могъл да започне да приема случилото се.

— Знаете ли дали има някакво подобрение на зрението?

— Доколкото знам, не. Обсъждат дали да не й осигурят куче-водач. Но това ще стане малко по-късно.

Карол й благодари и приключи разговора, питайки се дали ще намери у себе си сили да извърши заплануваното. Но изграждането на мост между нея и Крис беше първата стъпка от завръщането й към човешкото общество. Беше се обадила предварително, за да разбере кои са часовете за посещение. Отговориха й, че посетителите трябва да напуснат санаториума най-късно в девет вечерта. Затова тя приключи с работата в късния следобед, влезе под душа, за да смъкне от себе си потта и мръсотията и за първи път от месеци облече един от деловите си костюми. Постара се да проточи тези занимания колкото можеше повече, отдели време и за една голяма чаша „пино гриджо“. После за втора. Най-сетне обаче нямаше какво друго да прави, освен да потегли през зелените хълмове към градчето с катедралата.

Санаториумът беше в покрайнините на града, недалеч от величавите руини на абатството „Фаунтънс“. Беше скрит в края на виеща се алея, край която се издигаха храсти, на вид достатъчно стари, за да са били посадени от първите собственици на просторната викторианска вила в центъра на парка. От двете страни на къщата бяха пристроени две модерни крила, малки отделни бунгала се виждаха тук-там по просторните морави, всички свързани с добре поддържани алеи. В някои от прозорците светеха лампи, завесите на партерните прозорци бяха вече спуснати. Ако не знаеше какво е мястото, към което се бе упътила, на Карол щеше да й бъде трудно да прецени какво е предназначението му.

През обширна веранда се минаваше към тежката готическа врата, която стоеше отворена. Вътрешните врати обаче бяха съвсем модерни и се плъзнаха встрани, когато регистрираха присъствието й. Помещението, в което се озова, приличаше по-скоро на хотелско фоайе, отколкото на приемна в болница. Карол си каза, че това вероятно е един от начините хората да почувстват, че тук правят крачка по обратния път към нещо като нормален живот. Дори миришеше по-скоро като в хотел, във въздуха се долавяше слаб мирис на цветя, като от ароматизаторите, които се купуват от супермаркетите.

В съответствие с този образ, младата жена зад извития пулт на рецепцията беше облечена в евтин делови костюм, малко тесен в бюста. Тя поздрави усмихнато.

— Добър вечер. С какво мога да ви помогна?

За миг Карол се стъписа. Толкова отдавна бе свикнала да се представя с полицейския си чин, че бе забравила традиционния начин.

— Искам да се видя с Крис Дивайн — каза тя. — Сержант Дивайн.

— Сержант Дивайн очаква ли ви?

Карол поклати глава.

— Аз съм непосредственият й началник — отвърна тя, влизайки с нежелание обратно в образа, който бе отхвърлила преди месеци. — Главен инспектор Джордан.

Извади тънък кожен портфейл от джоба си. Не знаеше дали от Брадфийлдската полиция са пропуснали да поискат да върне служебната си карта, или никой не бе се осмелил да се обърне към нея с такова искане. Тъй или иначе, картата беше още у нея. Карол не беше сантиментална жена. Предполагаше, че я е запазила, защото някъде в подсъзнанието й се е таяло предположението, че картата може да й послужи. Не искаше да се задълбочава в размисли какво означава това предположение. Тъкмо сега просто се възползва с удоволствие от решението си. Отвори портфейла и го подаде на жената от рецепцията. Тя подръпна сакото си надолу, сякаш в опит да застане „мирно“.

— Идвали ли сте тук преди?

— Идвам за първи път. Можете ли да ме упътите как да стигна до стаята на Крис?

Напътствията бяха ясни. Карол се усмихна в знак на благодарност и тръгна към едно от модерните крила. Вървеше бързо, по обичая си, но забави крачка, когато наближи крайната си цел. Накрая направо се мотаеше, спирайки да разглежда абстрактните картини в ярки цветове, окачени по стените на коридора. Когато застана пред вратата на Крис, прокара пръсти през косата си и й се прииска да можеше да си поръча отнякъде една голяма водка. Стисна лявата си ръка в юмрук, така силно, че почувства как късо изрязаните й нокти се забиват в дланта. И почука тихо на вратата.

Глас, който не приличаше на гласа на Крис, отвърна.

— Влезте.

Карол отвори вратата и прекрачи прага. Едва успя да забележи, че фигурата на единия стол беше Крис, когато жената, седнала на другия стол, скочи, и въпросително-дружелюбното й изражение незабавно стана враждебно.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Изгорени мостове»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Изгорени мостове» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Вал Макдърмид - Смърт в сенките
Вал Макдърмид
Вал Макдърмид - Скритият пожар
Вал Макдърмид
Вал Макдърмид - Последно изкушение
Вал Макдърмид
Вал Макдърмид - Кървав лабиринт
Вал Макдърмид
Вал Макдърмид - Преследвачът
Вал Макдърмид
Вал Макдърмид - Далечно ехо
Вал Макдърмид
Вал Макдърмид - Владение на мрака
Вал Макдърмид
Вал Макдърмид - Чуждото страдание
Вал Макдърмид
Вал Макдърмид - Струна в кръвта
Вал Макдърмид
Вал Макдърмид - Възмездие от гроба
Вал Макдърмид
Отзывы о книге «Изгорени мостове»

Обсуждение, отзывы о книге «Изгорени мостове» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x