Вал Макдърмид - Изгорени мостове

А не биваше да допуснат това да се случи. Трябваше да преценят — не, Тони Хил, психолог, сътрудник на криминална полиция и профайлър, той трябваше да прецени какво може да се случи. Тя разполагаше с възможности да ги защити. Но така и не можа да разгърне тези възможности. През ум не й бе минало, че някой може да разсъждава така извратено. Затова пък Тони трябваше да се досети. По-голямата част от професионалния му живот бе свързан с хора с тежки деформации на психиката. Карол се надяваше той да е също толкова съсипан от смъртта на Майкъл и Луси, колкото беше тя.

Смъртта на двамата би била достатъчно основание да се измъчва от смазваща вина. Но основанията на Карол бяха повече. Нейна подчинена ослепя и бе осакатена, след като попадна в ужасен капан, подготвен за Карол — само че пострада не тя, а Крис Дивайн. Крис, която работеше преди като сержант в лондонската полиция, която бе се преместила в Брадфийлд, защото вярваше в онова, което Карол се опитваше да направи със своя отдел за особено тежки престъпления, пъстра група от специалисти, които по една или друга причина изглеждаха не особено подходящи за работа в колектив, но се бяха научили да работят заедно и се бяха превърнали във великолепен екип. А Крис беше опората на екипа, майчинска фигура, която служеше за спойка между останалите. Крис, на чиято кариера сега бе сложен край, чийто живот бе непоправимо съсипан заради едно простичко решение да помогне.

Когато Карол мислеше за Крис, изпитваше срам. Беше допуснала собственото й страдание да я погълне до такава степен, че не бе изпълнила приятелския си дълг. Други бяха седели край Крис, докато бе измъчвана от болки, бяха говорили с нея, бяха й чели на глас, бяха й пускали музика. Други се бяха редували да я подкрепят, докато правеше първите, най-трудни стъпки към възстановяването на част от онова, което бе изгубила. Други бяха проявили готовност да бъдат до нея, докато вниманието на Карол бе насочено в различна посока.

Несъмнено Тони би дал някакво мъдро обяснение на неспособността й да се изправи срещу Крис. Но в това нямаше нищо сложно. Ставаше дума за най-чиста и обикновена вина. Тя беше избегнала предназначения за нея куршум. Също както стана с Майкъл и Луси — някой друг бе платил за нейната решимост да осигури възтържествуване на справедливостта.

Карол удряше с чука по гредите от пода на полуетажа и равномерният ритъм на ударите служеше за съпровод на мислите й. Беше се вслушала в съвета на Джордж Никълъс за носещата греда, затова бе подпряла една стълба на пода на полуетажа и бе започнала да го руши отгоре. Всъщност едно скеле би било за предпочитане, но издигането му надхвърляше способностите й, а тя бе решена да се справи сама, без значение колко време щеше да й отнеме тази задача. Нямаше никакво намерение занапред да разчита на някой мъж да реши проблемите й. Спря, за да си поеме дъх — гърдите й се повдигаха от усилието, по гърба й се стичаше пот.

Срещата с Джордж Никълъс непрекъснато се намесваше в познатата мантра на вината и срама. Тази среща й бе напомнила, че има свят, съществуващ извън проблема с нейното самоуважение. Свят, който навремето обитаваше и тя самата. Свят, в който хората седяха край масите и разговаряха, пиеха и се смееха. Тя бе имала свое място в този свят и подозираше, че има нещо нездраво в начина, по който се бе отказала от него. Съзнателно се бе откъснала от всичко, за да постави начало на възстановяването си. Но как би могла да знае дали е укрепнала, ако живееше като отшелник? Припомни си с нежелание, че вече веднъж беше опитвала да постъпи така и се оказа, че това не е решение на проблема. Онова, което я върна към живота, беше подновяването на връзката със света.

Може би сега беше време да постъпи по същия начин.

Досега Карол не бе имала контакти със санаториуми за рехабилитация на полицейски служители, освен в случаите, когато пъхваше двайсетачка в кутията за събиране на помощи, изнасяна на празненства на полицията. Затова и не знаеше какво предстои да види. Когато се обади в професионалната полицейска асоциация, за да разговаря със служителката, която се занимаваше със случая на Крис, очакваше тя да й каже, че Крис се е прибрала у дома.

— Тя е в санаториума в Рипън — отвърна услужливата чиновничка. — Физиотерапевтите й помагат да разшири двигателните си умения. Лечение на белезите, такива неща. Искаха да я задържат още в болницата, но тъй като ние бяхме в състояние да гарантираме грижи на специалисти, тя имаше възможността да започне да води някакво подобие на нормален живот.