Вал Макдърмид - Изгорени мостове

Ден двайсет и осми

Когато Карол й се обади, Пола не загуби нито миг за обяснения. Извика на Коуди да я последва и затича към колата си, форсира двигателя, докато Коуди се качи до нея. Излетяха от паркинга сред свистене на гуми. За разлика от онова, което се случва в полицейските телевизионни сериали, Пола не остави кризата да се развива в произволна посока, докато тя стигне там. Обади се в централата по радиостанцията и предаде да изпратят най-близката патрулна кола на паркинга на строителния хипермаркет.

Когато патрулната кола пристигна на паркинга, полицаите откриха някакъв обзет от ужас мъж, притиснал към себе си кървящата си китка, който седеше на земята до един „Лендроувър“. Над него се беше надвесила руса жена и размахваше яростно чук, който приличаше по-скоро на играчка, а от джоба й се подаваше електрошоков пистолет. До нея стоеше черно-бяло куче и ръмжеше, оголило зъби. Около тях се бяха подредили в полукръг мъже с ватирани якета и футболни фланелки, някои дъвчеха хамбургери.

— Стрелял по нея с шибан електрошоков пистолет, ето каква е работата — обади се един от зяпачите, без да го питат, когато двамата униформени полицаи приближиха, с ръце на коланите, готови да действат.

Жената се извърна и шофьорът, посивял ветеран от Пътна полиция, рязко си пое дъх.

— Главен инспектор Джордан! — каза той. — Госпожо…

— Вече не съм главен инспектор — каза Карол. — Това е Гарет Тейлър. Струва ми се, че сержант Макинтайър ще иска да го разпита във връзка с две убийства.

— Това е гротескно! — развика се Тейлър. — Тя ме нападна, не аз нея. У кого е пистолетът, за бога?

Никой не му обърна внимание, като изключим кучето, което изръмжа. Карол продължи невъзмутимо:

— Но тъй като той току-що се провини в нападение и опит за отвличане, ви предлагам да му сложите белезници и да го държите в колата си, докато сержант Макинтайър пристигне — тя се усмихна сладко. — Разбира се, не искам да ви уча как да си вършите работата.

Усмивката на полицая беше отражение на нейната.

— Не бих могъл да се изразя по-точно от вас, госпожо — той понечи да изправи Тейлър на крака, но Тейлър започна да се съпротивлява, твърдейки на висок глас, че е невинен. — Може би искате да добавя към списъка с обвинения и съпротива при арест? — изръмжа полицаят и го дръпна за ръцете, без да обръща внимание на болезнения вой, който се изтръгна от него.

Щракна белезници на китките му, без да се старае да избегне кървящата рана от ухапване на едната. После го избута пред себе си към колата на Пътна полиция и го натика на задната седалка, подминавайки с безразличие изредените от Тейлър оплаквания. Карол седна на ръба на отворения багажник, видимо облекчена. Кучето скочи до нея и близна ухото й, като че ли за да я успокои.

Полицаите обикаляха сред насъбралите се мъже, записваха си адреси и нахвърляха някои първоначални показания. После пристигна Пола с Коуди. Тя дотича до Карол.

— Добре ли си?

Карол кимна.

— Добре съм. Виж само тези хора. Постепенно е започнало да им се изяснява, че са свидетели на нещо, благодарение на което ще ги черпят с бира в кръчмите години наред. От сега ги чувам: „Разказвал ли съм ви как участвах в залавянето на сериен убиец?“ А всъщност истинският герой е Флаш. Тя ме спаси — тя разроши козината на кучето. — Можеш да го задържиш най-малкото за нападение и опит за отвличане.

— Чудесно си се справила — каза Пола. — Това ще е достатъчно, за да получим разрешение за обиск на дома, колата и работното му място.

— Дори такъв кон с капаци като Фийлдинг не може да си затвори очите пред това — каза Карол.

Пола поклати глава.

— Освен ако не реши, че той и Тони са съучастници.

— Струва ми се, че това би било прекалено дори за нея.

— На твое място не бих разчитала на това.

— Ще го прибереш ли за разпит?

— Ще изпратя Коуди да го откара в участъка. Аз искам да бъда с хората, които ще претърсват къщата… — телефонът й иззвъня и тя го извади. Докато слушаше, лицето й помръкна. — Разбирам. Съобщете направо на главен инспектор Фийлдинг, аз съм ангажирана с друга линия на разследването. И направете необходимото, за да има на разположение хора за оглед на местопрестъпление — Пола приключи разговора, притвори очи и си пое дълбоко дъх.

— Нещо лошо ли е станало?

— Този случай става все по-ужасен. Имахме подозрения, че може да е изчезнала и трета жена, затова изпратих патрулна кола до дома й. Полицаите ми се обадиха току-що, за да ми съобщят, че ако съдят по това, което виждат през прозореца на гаража, вътре лежи мъртъв мъж. Като че ли съпругът на Мари Мейдър е пречел на този мръсник да осъществи намеренията си — тя посочи с палец зад гърба си, към патрулната кола. — За мен ще бъде удоволствие да докажа вината му.