Вал Макдърмид - Изгорени мостове

Сама не знаеше какво да очаква от тази нова информация. Но ако имаше и минимален шанс това да й помогне да оневини Тони, Пола щеше да проучи живота на Мари Мейдър до най-малката подробност.

Годините, през които често й се бе налагало да участва в рисковани операции, казаха своето, и застанала лице в лице с опасността, Карол реагира инстинктивно. Тя изкрещя заплашително и се хвърли към Тейлър. Целта й беше да го накара да загуби равновесие. Но и той реагира светкавично и стреля с пистолета, преди тя да измине няколкото фута, които ги разделяха. Викът й секна рязко, но инерцията движеше тялото й напред и той протегна ръце, за да я хване, преди тя да падне на земята. Залитна от силата на удара, но успя да не падне, а само се блъсна тежко в „Лендроувър“-а.

Тейлър се озърна бързо, но като че ли никой не ги беше забелязал. Той повлече Карол към задната част на „Лендроувър“-а, а междувременно умът му светкавично прехвърляше възможностите. Веднага щом успееше да отвори багажника, щеше да бъде защитен от любопитни погледи. Можеше да я натика отзад и да импровизира. Ако нямаше с какво да я завърже, можеше да удари главата й в пода, за да остане тя в безсъзнание, докато той успееше да я откара до дома си. Щеше да покаже на тази кучка с какъв мъж си има работа. За каква се имаше тя — да го следи през половината град, като че ли беше някакъв долнопробен престъпник? Е, сега я беше спипал. Скоро щеше да й покаже кой е шефът. А го очакваше и едно допълнително удоволствие — да открие коя е и с какво се занимава.

Тейлър посегна и бутна дръжката на вратата нагоре. Тя не поддаде и той изпъшка от усилие. Докато той се бореше с вратата, Карол си възвърна контрола над крайниците. Тя замига в продължение на няколко секунди, докато той се опитваше да хване по-удобно електрошоковия пистолет. Съзнанието й се възвърна светкавично. Ръката й, висяла безпомощно край тялото, се вдигна със замах и юмрукът й попадна върху ухото на Тейлър.

Той извика и инстинктивно притисна ръка към тази страна на главата си, изпускайки пистолета. Карол видя как пистолетът падна, но нямаше как да се добере до него, защото Тейлър все още я държеше с другата си ръка. Тя дръпна назад ръката си, за да му нанесе нов удар, но той забеляза движението й и я стисна за китката.

Карол нямаше скрупули, задължаващи я да се бие по правилата. Тя сведе глава и заби зъби в китката му, стискайки челюсти с все сила, като същевременно заби рязко коляно между краката му и доволно почувства, че ударът е право в тестисите. „Копеле, копеле, копеле“. Дъхът на Тейлър излезе с протяжен писък и той я пусна, но заби юмрук в стомаха й. Дъхът й секна от острата болка. Тя инстинктивно отпусна челюсти и се опита да си поеме въздух. Двамата се люшкаха на краката си като окъснели пияници.

Карол се хвърли на земята, за да вземе пистолета. Но той не се предаваше. Когато пръстите й се сключиха около черната пластмаса, той настъпи китката й, и цялата й ръка отмаля. Тейлър се приведе, вдигна пистолета и изсъска:

— Мръсна кучка — и натисна спусъка. Тръпка премина по тялото й, после тя притихна.

Този път той щеше да отвори вратата на „Лендроувър“-а, преди да я вдигне. Натисна отново с всички сили дръжката нагоре.

Но в момента, когато дръжката поддаде, тежката метална врата се блъсна силно в Тейлър, ръбът й го удари в челото. Той се хвана за главата и залитна, препъна се в проснатото тяло на Карол и падна тежко на земята. Една черно-бяла космата светкавица излетя от багажника и се блъсна в гърдите му, притискайки го на място. В момента, когато се удряше в бетона, Тейлър чу гърленото, заплашително ръмжене на враждебно настроено куче. Махна ръка от цицината на челото си и видя оголени, блестящи бели зъби на инчове от лицето си. Тогава закрещя.

Отпаднала, но в състояние да се движи, Карол се изправи с усилие и завика „Помощ!“ с всичка сила. Какво, по дяволите, трябваше да направи сега? Нямаше белезници, нямаше и право да арестува. Тейлър се гърчеше в краката й и крещеше срещу Флаш, която продължаваше да стои с лапи на гърдите му, пречейки му да се изправи, а от муцуната й капеха лиги върху лицето му. Двама души се бяха отделили от сергията за хотдог и тичаха към тях. Карол бръкна в колата и измъкна прекрасния нов чук, който си беше купила само преди няколко дни. Не беше тежък, но тя беше наясно, че ако си го постави за цел, може да нанесе с него сериозни щети. Извади със свободната си ръка телефона и се обади на Пола. Нещо й подсказваше, че й предстои дълга нощ.