Вал Макдърмид - Изгорени мостове

— Ще ти се обадя след малко.

Изминаха пет минути, през които Карол отмерваше времето, барабанейки с пръсти по волана. После телефонът й изписука. Съобщението от Стейси гласеше:

„Нямат отделен паркинг. Но ползват с намаление места в многоетажния паркинг на Рамсхорн Стрийт“.

Десет минути по-късно Карол обикаляше с колата въпросния паркинг, търсейки червеното „БМВ“ на Гарет Тейлър. Откри го на третия етаж, но не можа да намери такова място за своята кола, че да не изпуска „БМВ“-то от поглед. Остана за миг така, със запален двигател, питайки се как да постъпи. Сега, когато вече знаеше къде е неговата кола, можеше да напусне паркинга и да паркира някъде отвън. Но трябваше да подбере внимателно мястото. При излизането от паркинга колите можеха да завият наляво или надясно. Ако паркираше в неподходяща посока, щеше да увисне, като се вземеше предвид колко тежко завиваше „Лендроувър“-ът. Другата възможност беше да се върти с колата из паркинга, като спира от време на време на места, които всъщност не бяха предвидени за паркиране.

В крайна сметка избра една пряка малко по-надолу по улицата. Предположи, че ще може да излезе достатъчно бързо от там и да потегли след него. „Лендроувър“-ът беше възможно най-неподходящата кола за следене, особено в центъра на града, но имаше и едно предимство, и то беше височината. Можеше да пропусне няколко коли между Тейлър и себе си, и все пак да не го изпуска от поглед. По това време на деня в града всички превозни средства и без това се движеха като охлюви, така че надали би го изпуснала на светофарите.

Но Карол съзнаваше, че ако чакането продължи по-дълго, ще й се наложи да намери друго решение. Колата беше неподходяща, да не говорим пък, че беше паркирала на двойна жълта линия. Не смееше да излезе от „Лендроувър“-а, защото можеше да му лепнат талон за глоба, да му сложат скоба или дори да го вдигнат. Сега осъзнаваше колко много неща бе приемала за даденост, докато работеше в полицията. Как, по дяволите, се справяха със следенето частните детективи?

За неин късмет нервите й не бяха подложени на изпитание — не се наложи да чака много. Бяха минали едва двайсет минути, когато алената муцуна на „БМВ“-то на Тейлър се появи зад бариерата на изхода. Той зави надясно, а Карол пропусна три коли пред себе си и потегли след него.

Придвижваха се бавно през центъра, в пиковия час потокът от автобуси, коли, микробуси и трамваи задръстваше плетеницата от тесни улички, предвидени преди два века за коли и каруци. Но когато напуснаха центъра и продължиха към последните предградия, колите пооредяха и Карол трябваше да полага по-сериозни усилия, за да остава наблизо и все пак да не се набива на очи. Ако се съдеше по маршрута, избран от Тейлър, той най-вероятно се прибираше у дома. Карол не можеше да не се запита в кой стадий от смъртоносния цикъл се намираше той в момента. Дали си беше избрал нова жертва? Или вече държеше друга жена в плен? Беше ясно, че ги държи живи известно време, преди да ги убие. Възможно ли бе в настоящия момент той да се връща при пленената си жертва?

Отговорът на въпросите й дойде бързо, когато, точно преди излизането на околовръстния път, той отклони в един извънградски търговски комплекс, състоящ се както обикновено от шоурум на фирма, търгуваща с килими, заведение за бързо хранене, магазин за продажба на мека мебел с намаление, търговски центрове за бяла техника и компютри, както и просторен строителен хипермаркет. За един кратък, но неприятен миг тя се озова непосредствено зад беемвето. Изостана, изчаквайки го да остави колата в един далечен край на паркинга, после го проследи с поглед, докато той мина, лъкатушейки, между колите и стигна до входа на строителния хипермаркет. Там спря и се наведе да завърже връзката на обувката си, и когато тръгна отново, Карол забеляза, че накуцва леко, но забележимо — също като Тони.

— Това е! — изсъска тя тържествуващо под нос. Паркира „Лендроувър“-а на първото попаднало й място, и затича след него. Но когато тя мина през вратата, той беше изчезнал от поглед. Тя забърза към пътеката, която минаваше по средата на стелажите, и тръгна по нея, оглеждайки се наляво и надясно.

Намери го в частта, където се продаваха брави, ключалки и всякакви пособия за обезопасяване на дома — оглеждаше вериги и катинари. Стори й се ужасно банално, но баналните неща вероятно ставаха такива, защото често се оказваха верни. Зави по съседната пътека, после застана малко по-назад от него, симулирайки интерес към меден и хромиран обков за врати. Той не обърна глава към нея. Избра един тежък катинар и тръгна към дъното на магазина. Карол тръгна след него, като внимаваше да се държи на разстояние и беше готова всеки момент да се обърне и да се престори, че разглежда нещо по рафтовете.