Вал Макдърмид - Изгорени мостове

Настана мълчание, докато Карол обмисляше думите му. Накрая тя каза:

— Това е просто налучкване.

Той се изгърби на стола си.

— Винаги е налучкване, да му се не види. Но налучкванията са се оказвали точни по-често, отколкото съм имал основание да очаквам. Карол, затворен съм в това отвратително място. Обвинен съм в две убийства, които не съм извършил. Ако налучкването ми дава някакъв шанс, ще се възползвам от него.

— Разбирам това. И все пак, вероятно това е само опит да си вдъхнеш кураж.

Маската му се смъкна и тя видя за миг обзелото го отчаяние.

— Карол, имам нужда от помощта ти. Не знам каква е причината, но Фийлдинг съвсем сериозно се е заела да ме изкара виновен. А никой не би се справил по-добре от теб с измъкването ми от тази каша. Знам, че все още ме обвиняваш за Майкъл и Луси, но нали не аз съм държал ножа тогава? Да, сбърках, стесних прекалено фокуса на вниманието си. И вярвай ми, никой не би могъл да ме измъчи толкова заради това, колкото аз измъчвам себе си. Но все пак мисля, че нито един трезвомислещ човек не би могъл да предвиди плановете на Ванс в онзи момент. Не вярвам, че някой друг профайлър би предсказал какво ще се случи. Направих всичко по силите си, но се провалих — в очите му блестяха сълзи, гласът му трепереше от вълнение. — Карол, ти си най-важният човек в моя живот от мига, когато се запознахме. Бих се съгласил да ме застрелят заради теб. Бих се съгласил да умра вместо Майкъл заради теб — той се усмихна кисело. — Е, не и вместо Луси.

Думите му й подействаха като нож, забит в корема. Черният му хумор предизвика реакция у нея, независимо от решението й да не отстъпва и крачка пред настояванията му.

— Стига с твоите номера — каза тя и забеляза с учудване, че и нейният глас е задавен.

— Всички грешим, Карол. И някои наши грешки ни струват по-скъпо от другите. Но аз не заслужавам да те загубя — добави той и разпери умолително ръце.

Тя хлопна рязко капака на лаптопа и го придърпа към себе си.

— Ще проверя каквото трябва — каза тя с пресипнал глас, изправи се неуверено на крака и тръгна към вратата. Нямаше да го допусне обратно в живота си. Нито сега, нито по-късно. Независимо от това, което й беше казал. Независимо от умението му да манипулира чувствата й. Точно това бе станало сега, всъщност не се беше случило нищо особено, просто Тони се опитваше да я разчувства в своя изгода. Нищо не се беше променило. Майкъл и Луси бяха мъртви. Е, Карол щеше да му покаже, че е по-добра от него. Щеше да направи това, което беше редно, именно защото беше редно. Не заради него. А защото беше правилно да постъпи така.

Карол нямаше спомен как е излязла от участъка. Замайването й отмина, когато стигна до „Лендроувър“-а. Качи се в колата, подпря лакти на волана и се взря пред себе си, опитвайки да се овладее. След няколко минути се беше успокоила достатъчно, за да извади телефона си и да напише съобщение на Стейси:

„Всичко, което можеш да намериш за Гарет Тейлър, живее в Банъм. Колкото е възможно по-бързо.“

Сега вече оставаше само да се чака.

Моментното вдъхновение никога не е достатъчно в работата на криминалиста. Общо взето, то винаги влачи след себе си досадната необходимост да се задават много въпроси и да се правят проверки. А после понякога се оказва, че проследяването на идеята си е струвало труда. Заслугата за въвеждането на идеята за откраднатото куфарче с комплект за анестезия действително беше на Пола, но бяха необходими усилията на един полицай, който бе въртял цял ден телефоните, за да се доберат до най-сигурната следа.

Той дотича до бюрото на Пола, възторжен като малко момче, спечелило голямата награда в състезание.

— Открих ви краден апарат за анестезия — каза той, размахвайки един лист пред нея.

Тя неволно се почувства ободрена. Понякога и най-незначителният тласък имаше ефекта на гигантска крачка напред в разследването.

— Браво. Кога е бил откраднат?

— Преди пет седмици имало конференция по въпросите на спешната медицинска помощ в университета в Манчестър. Организирали и изложение на фирми, осигуряващи оборудването на „Бърза помощ“ — всичко от линейки до сателитни радиостанции. Продукцията си представяла и една фирма, специализирана в производството на преносими апарати за анестезия — и един от тях се оказал прекалено леснопреносим, нали разбирате? — той се ухили и й подаде листа, на който бяха записани подробности за изложението. — Апаратът изчезнал от техния щанд. Държали го там, за да демонстрират на място как се работи с него.