Вал Макдърмид - Изгорени мостове

— Съобщили ли са за кражбата?

Той поклати глава.

— Организаторите ги убедили, че нямало смисъл. Възстановили им таксата за участие, така че изложителите не били на загуба, а пък организаторите избегнали притеснението, което би породила появата на полицаи сред щандовете. Затова и при нас няма сведения за такова нещо.

— Чудесно. Много добра работа. Е, има ли някой някаква идея кой може да го е отмъкнал? — още докато произнасяше въпроса си, Пола съзнаваше, че би било прекалено да се надява на такова нещо.

Полицаят помръкна.

— Ако са имали някакви подозрения, не са ги споделили с нас.

— Имате ли карта с плана на изложението?

Той повдигна учудено вежди.

— Разбира се. Не, всъщност нямам. Не съм се сетил да поискам. Сега ще потърся.

— Искам и списък с акредитираните участници. И още нещо, как стои въпросът с анестетиците, с които се зарежда апаратът? Крадецът и тях ли е отмъкнал?

Той кимна.

— Доколкото разбирам, апаратът е бил зареден с истински анестетици. Много тъпо, ако питате мен.

Пола въздъхна.

— Ако не очаква да стане жертва на престъпление, човек не взема винаги разумни предпазни мерки. Така или иначе, свършили сте добра работа. Покажете ми картата на изложението, когато я намерите. И списъкът на участниците в конференцията и изложителите.

Той си тръгна, отново ободрен от възможността да свърши нещо полезно. Когато полицаят си свършеше работата, Пола трябваше да убеди Фийлдинг да провери възможно ли е Тони да е присъствал на конференцията или да е посетил изложението. Тя искрено се надяваше той да има желязно алиби за въпросните дни. Жалко, че нямаше как да разкрие първоизточника на последните развития пред шефа си. Изтъкването на помощта, която Тони оказваше на разследването, можеше да напомни на Фийлдинг колко полезен е бил той за брадфийлдската полиция, но вероятно нямаше да увеличи кариерните шансове на Пола.

Стейси винаги беше работила със забележителна бързина. За щастие работата с непълно натоварване не беше притъпила уменията й. Половин час, след като Карол изпрати съобщението, Стейси й изпрати хиперлинк към приложение за вътрешна мрежа. Линкът отведе Карол към резултата от търсенията на Стейси.

Под името на Гарет Тейлър имаше списък — дата на раждане, осигурителен номер, данни от шофьорска книжка, номер на паспорта, адрес, регистрационен номер на колата, банкови и текущ баланс по сметките, както и името на фирмата, в която работеше, „Телит Комюникейшънс“. Нямаше криминално досие, беше завършил с блестящ успех специалността „Компютърни технологии“. Следваха снимки — една, приложена към документи за паспорт, и друга, от шофьорската му книжка. Следваше списък с данни за покойната му жена. Стейси беше приложила бележка, в която пишеше:

„Не мога да намеря банкова сметка на нейно име на територията на страната. Не е работила никъде, след като се е омъжила. Малко по-късно ще изпратя данните за здравните им осигуровки“.

Най-отдолу имаше още една бележка от Стейси.

„Телит“ не са просто компания, предлагаща мобилни връзки. Те осигуряват много широк диапазон на електронни комуникации. Сред договорите, които са сключили, има един за поддръжка на системата от камери за автоматично разпознаване на регистрационни номера, както и една от основните комуникационни системи на пожарната и на „Бърза помощ“. Работата в „Телит“ би дала на ГТ достъп до голям набор от данни. Длъжността му във фирмата ми се струва доста незначителна за неговите способности. Но допълнителната изгода от достъпа до данни може да компенсира този недостиг.

Докато четеше бележката, Карол почувства прилив на ентусиазъм. Обещаващ заподозрян. Не знаеше много за Гарет Тейлър, но той вече й изглеждаше като много по-убедителен кандидат за ролята на убиеца от Тони. Препрати линка на Пола с бележка:

„Провери в системата за автоматично разпознаване на регистрационни номера дали колата на Тейлър не се е озовавала близо до местата, на които бяха изхвърлени труповете, до къщите или работните места на жертвите. Ще огледам работното място на Тейлър в «Телит» и къщата му“.

Местоработата на Тейлър, според адреса, осигурен от Стейси, се намираше в другия край на градския център, затова Карол реши да премести колата на друг паркинг. Но преди да потегли, се обади на Стейси.

— Блестяща работа — каза тя, когато Стейси отговори на позвъняването. — Интересува ме дали „Телит“ разполага с паркинг за колите на служителите си?