Вал Макдърмид - Изгорени мостове

Само затова успя да види как Гарет Тейлър насочва към нея електрошоковия пистолет.

Съобщението на Карол постави Пола пред дилема. Само по себе си проследяването на колата на Гарет Тейлър посредством системата за автоматично разпознаване не представляваше проблем. Но в изпълнения с византийски интриги свят на съвременната полицейска администрация всяко търсене трябваше да има оправдание. В определен момент щеше да й се наложи да обясни защо е поискала точно това търсене точно по това време. Някой по-съобразителен защитник би могъл да се вкопчи във факта, че тя е поискала търсене по време, когато името на Гарет Тейлър изобщо не е било споменавано в официалните данни за разследването. Ясно й беше, че номерът с „женска интуиция“ няма да мине.

Както винаги, когато се изправеше пред сложен проблем, Пола потърси опора в никотина. Измъкна се от стаята на отдела и се скри в едно отдалечено ъгълче на паркинга, където започна да вдишва дима и да разсъждава. Не виждаше никаква причина да бъде откровена с Фийлдинг. Шефката й до такава степен се беше вкопчила в идеята за вината на Тони Хил, че автоматично би отхвърлила като съмнителна всяка следа, към която би ги насочил той. Но ако Пола документираше постъпките си в собствения си бележник, споменавайки, че идеята й е подхвърлена от неговия защитник, това можеше и да се приеме. Трябваше да бъде записка, защото в телефона й не фигурираха съобщения от Бронуен Скот, а тя нямаше намерение да цитира Карол като свой източник.

Доволна, че е измислила начин да се защити, Пола се върна в стаята на отдела и нареди търсенето да започне. Тъй като беше пряк помощник на Фийлдинг, никой не оспори нареждането й, и механизмът на процедурата се задвижи. Пола тъкмо се канеше да потърси шефката си, когато детектив Коуди я повика при себе си.

— Попадна ми нещо странно, сержант — каза той и почука по монитора с химикалка с надъвкан край. — Пуснахме рутинно искане да ни представят постъпилите съобщения за изчезнали жени. Някакъв човек се обадил днес следобед. От приемната прехвърлиха данните при нас. Не знам дали имат някаква връзка с нашата работа, но е интересност, както се изразяваше баба ми. Името на човека, който се обади, е Роб Морисън. Той е оперативен директор в брадфийлдския клон на „Телит Комюникейшънс“.

— „Телит“ ли?

Работното място на Гарет Тейлър. Всяко известие за нещо необичайно, свързано с „Телит“, караше лампичките в радара на Пола да замигат.

— Нали знаете, онази компания за мобилни комуникации. Оказа се, че тази седмица при тях постъпила на работа като маркетинг директор една жена на име Мари Мейдър. Тази сутрин не се явила на работа, но човек от персонала разговарял по телефона със съпруга й, който го уведомил, че тя е откарана по спешност в болница със спукан апандисит. Та този тип, Морисън, решил да й изпрати цветя, затова се обадил в „Брадфийлд Крос“, за да разбере в кое отделение е тя. Но там изобщо не били чували за нея. Опитал в частните клиники, но и там му казали същото. Мобилният й телефон е изключен, никой не отговаря на домашния й телефон, а мобилния телефон на съпруга й, който тя е оставила на Морисън, прехвърля автоматично на гласова поща.

Коуди се почеса с химикалката по главата, после я захапа като пура.

— Може да е решила да кръшне — да отиде някъде с мъжа си, да се позабавляват — каза Пола, макар че изобщо не вярваше на думите си.

— Възможно е, само че нали току-що е започнала работа на такава важна позиция — „стратегическа“, както се изрази онзи Морисън. А има и още нещо. Тя е трийсет и еднагодишна, руса, синеока, средна на ръст, нито слаба, нито пълна — при това е делова жена. Отговаря на нашия профил по всички точки.

Пола почувства прилив на адреналин.

— Което би означавало, че заподозреният, когото сме арестували, не може да е убиецът — тази констатация я накара да се усмихне неволно.

Коуди направи гримаса.

— Не е задължително. Обадих се на този тип, Морисън. Тя си е тръгнала от офиса един час преди Хил да влезе тук. Ако ги държи пленени някъде, преди да ги убие, може да я е скрил, преди да тръгне насам — сега беше негов ред да се усмихне. — Такава наглост би била типична за един истински сериен убиец, нали?

— Само на кино — каза сухо Пола. — Фийлдинг знае ли вече за това изчезване?

Той поклати глава.

— Известието се получи съвсем скоро.

— Добре. Пратете в дома й двама полицаи, за да проверят дали господин и госпожа Мейдър не са решили просто днес да не стават от леглото. Междувременно проверете имената на новопостъпилите пациенти в „Брадфийлд Крос“. Може Мейдър да е моминското й име и когато е постъпила, да е дала името на съпруга си. Проверете дали е постъпвала жена със съмнение за спукан апандисит. Трябва да сме направили всички предварителни проверки, преди да обезпокоим главния инспектор с тази история.