Вал Макдърмид - Изгорени мостове

Според краткото продължение, посветено на нещастието в следващия брой, жената отвеждала децата на гости при баба им и дядо им в Йорк. По ирония на съдбата тръгнала късно, за да избегне натовареното движение — така твърдеше говорител на полицията, след като бе изредил стандартните фрази за рисковете да шофираш, когато си преуморен.

Карол не откри материалите в онлайн версията, затова взе фотокопия от страниците. Реши да разходи кучето, а после да се върне и да прегледа броевете от още един месец. Така щяха да станат общо три — според нея това беше достатъчно назад във времето.

Изпита облекчение, когато излезе отново на чист въздух, а Флаш демонстрираше радостта си от завръщането й, като размахваше бясно опашка и се опитваше да близне лицето й с дългия си розов език. Карол се отдръпна, възкликвайки възмутено, и остави кучето да изскочи от колата. След десет минути бърз ход двете стигнаха до пристанището на канала Минстър. Карол завърза Флаш до една маса пред една от кръчмите, и влезе вътре, за да вземе чаша вино, купа с вода и пакетче чипс. Даде на кучето вода и раздели с него чипса. После се загледа лениво в лодките в пристанището, и се сепна, когато видя една позната кърма. Не би могло да има две лодки със същото име, при това изписано с един и същи шрифт. Как, за бога, бе успял Тони да докара лодката от Устър до Брадфийлд? При положение, че беше способен да се изгуби по пътя от дома си до болницата?

Докато тя се взираше в лодката, някакъв набит мъж с бръсната глава и прекалено тесен костюм от крайно неподходящ сив плат излезе заднешком през вратата на каютата и тръгна нагоре по стълбата. Носеше лаптоп, кабелът се влачеше зад него. Човекът слезе с несигурна стъпка на кея и сложи лаптопа в багажника на една „Тойота“. После се върна на лодката. Или в лодката на Тони бяха влезли крадци, или я претърсваха хората на Фийлдинг. Все едно какви бяха, щеше да е забавно да ги посплаши.

Тя отвърза кучето, прекоси с него калдъръмената улица и се упъти към лодката. Първоначално кучето се дърпаше, но Карол го убеди да скочи на борда, а след него се качи и тя.

— Има ли някой? — подвикна Карол.

Плешивата глава се появи почти незабавно. Зачервеното лице на мъжа беше смръщено.

— Кой, да му се… — и в този момент осъзна кого вижда. Той погледна през рамо и извика: — Хари?

— Какво търсите в лодката на моя приятел? — осведоми се Карол. Флаш услужливо излая рязко няколко пъти.

— Ние… — този път подвикването му беше по-настоятелно. — Хари!

— Какво? — разнесе се глас от долу.

Лицето на плешивеца се сгърчи от усилие, докато търсеше подходящите думи.

— Тук е главен инспектор Карол Джордан — реши да каже той най-сетне.

— Вече не съм главен инспектор — напомни му спокойно Карол. — Но вие все още не сте ми обяснили кои сте и какво търсите на лодката на доктор Хил.

— Имаме разрешение за обиск — разнесе се носов глас с ливърпулски акцент.

— Може ли да го видя? — попита мило Карол. — Както и полицейските ви карти?

Плешивецът й обърна гръб и размени няколко реплики под нос с колегата си. После се обърна отново и й показа две полицейски карти, както и разрешение за обиск. Карол ги прегледа набързо и му ги върна.

— Благодаря. Човек трябва да е нащрек в наши дни. Жалко, че сте били път до тук напразно — допълни тя.

— Защо да е напразно? — попита предпазливо плешивецът.

Карол се усмихна.

— Ще й се наложи да го освободи. Аргументите й се рушат пред очите й — тя поклати глава. — Не трябваше да разформироват моя отдел — после се обърна и скочи на кея, последвана от кучето. Каза си, че това са жалки опити за себеутвърждаване, но пък се беше позабавлявала. Една забавна интермедия, преди да се върне обратно в библиотеката.

В три и половина беше добавила името на още една възможна кандидатка към списъка си. Пак естествено руса, починала от рак на трийсет и три години. Според съобщението за смъртта й била неомъжена, но живеела с партньора си. Три сестри, двама братя, много племенници и племеннички. Карол провери дали е записала страницата на лаптопа, после започна да прибира вещите си.

Сега въпросът беше как да постъпи с резултата от търсенето. Нямаше смисъл да го споделя с Бронуен или дори с Пола; Тони беше човекът, който трябваше да обмисли находките й. Тя се зачуди дали сержантът от ареста в Скенфрит Стрийт щеше да й позволи да говори с Тони в качеството й на предполагаема асистентка на неговия адвокат.

Имаше само един начин да разбере.