Вал Макдърмид - Изгорени мостове

А сега и Макинтайър беше хукнала на своя глава по нова следа — заради някаква глупост, чийто смисъл Фийлдинг не можеше да си изясни. От помощника на главния инспектор се изискваше да бъде верен и да не задава въпроси, но Фийлдинг започваше да си мисли, че верността на Макинтайър съвсем не беше насочена към нея. Как иначе бе станало така, че Карол Джордан се появи в участъка заедно с Бронуен Скот посред нощ, без Хил да се е обадил дори веднъж по телефона? Когато тази история приключеше, Макинтайър трябваше да бъде прехвърлена в друг отдел, а Фийлдинг щеше да си намери помощник, който оценяваше привилегиите да бъде толкова близо до самото сърце на разследването.

В този момент самата Макинтайър влетя в стаята на отдела. Фийлдинг отвори вратата на кабинета си точно навреме, за да чуе думите на сержанта:

— Хусаин, Уд — имаме още данни от системата за автоматично разпознаване. Вижте дали можете да засечете Тейлър близо до някое от местата, където бяха изхвърлени труповете, или там, където жените са били отвлечени. Нека един от вас да провери дали междувременно някой не е бил спипан да кара колата на Бев Макандрю. Искам да знам откъде са я откраднали.

Фийлдинг си пое дълбоко дъх.

— Макинтайър? В кабинета ми.

Пола затвора вратата зад гърба си.

— Открихме Мари Мейдър.

Фийлдинг изглеждаше зашеметена.

— Защо никой не ми е казал?

— Идвам от болницата — отвърна Пола. — Сигурно хората от екипа са мислели, че аз ще ви уведомя. И точно това правя сега — тонът й граничеше с безочливост.

— Трябваше да ми се обадите незабавно.

— Стори ми се по-важно да откараме Мари Мейдър в болницата. Тя е още жива. Опасността за живота й е много голяма, но поне вече има някакъв шанс. А ако оцелее, тя ще бъде решаващ свидетел на обвинението.

— Кой екип я е открил? — Фийлдинг вече се вкопчваше в сламки. Нали някои екипи претърсваха дома и офиса на Тони Хил — не хората, които Макинтайър бе повикала в дома на Гарет Тейлър.

— О, не ви ли казах? Открихме Мари Мейдър в един фризер в гаража на Гарет Тейлър.

Настана дълго мълчание. „Сгреши, сгреши, сгреши!“ Думата отекваше като удари на камбана в главата на Фийлдинг.

Пола постави ръка върху дръжката на вратата, готова да излезе.

— Струва ми се, че е редно вече да освободите доктор Хил — каза тя кротко.

— Направете го вие — каза грубо Фийлдинг. — Нали сте толкова добри приятели — пък и положихте големи усилия да го измъкнете.

Сега вече в очите на Пола припламна гняв.

— И добре, че постъпих така, като се вземе предвид, че е невинен.

— Следвахме доказателствата, Макинтайър. Би било безотговорно да го освободя по-рано.

— Следвахме погрешна следа, госпожо. Освен това точно сега съм заета. Налага се да разпитам жертва на сериозно нападение, която е склонна да разговаря единствено с мен. Затова ви предлагам вие да се заемете с освобождаването.

Карол седеше вече часове наред в стаята за разпити. Първо, въпреки уверенията й, че се чувства добре, се наложи да изчакат появата на лекар, който да потвърди, че състоянието й позволява да бъде разпитана. Последва обсъждане на въпроса с кучето. Карол беше отказала да го остави затворено в „Лендроувър“-а за неизвестен период от време, а полицаите, отговарящи за полицейските кучета, подчертаха, че то няма нищо общо с тях. Накрая, преди да изчезне към горните етажи, вбесената Фийлдинг каза, че Карол може да задържи кучето при себе си, а ако някой възрази, да каже, че е куче-водач.

После Карол отказа да бъде разпитвана от друг, освен Пола, което означаваше, че се налага да изчака, докато Пола се освободи.

Когато Пола най-сетне седна срещу Карол, беше почти полунощ. Тя донесе две големи картонени чаши.

— Кафето не е помията от полицейската лавка, истинско си е, от денонощното кафене на гарата — тя измъкна от джоба си един хартиен плик. — Взех и два мъфина. Опасявам се, че са посмачкани.

— Кофеин и захар — това би трябвало да свърши работа — каза Карол. Отчупи парче от мъфина си и го хвърли в краката си, но Флаш го глътна още преди да е паднало на пода. — Фийлдинг освободи ли вече Тони?

— Мисля, че точно сега прави това. Ако зависеше от мен, бих го освободила в минутата, когато арестувахме Тейлър, но тя не искала да поема никакви рискове. Поне така каза.

— Почти не познавам тази жена, но ми се струва, че не е от хората, които приемат леко доказателствата, че са сгрешили.

Леката усмивка на Пола беше мрачна.