Вал Макдърмид - Изгорени мостове

Блейк се понамести в креслото и кръстоса краката си в глезените.

— Така или иначе, проблемът се разреши много бързо. Надявам се да успеем да оставим всичко това зад гърба си — той опря връхчетата на пръстите си едно в друго и се усмихна доброжелателно. — Тогава всичко ще утихне и ничия репутация няма да пострада незаслужено.

— Струва ми се, че не ме разбирате — каза Скот. — Ние очакваме да получим солидна компенсация. Неправомерен арест, незаконно задържане и накърняване на професионалната репутация на доктор Хил. Това е повод за сериозен съдебен процес, господин Блейк.

Блейк смънка нещо с такъв глас, сякаш се задушаваше.

— Не е имало широко огласяване — изтъкна той.

— Ние все още не сме представили нашата страна на случая — каза Скот със сладък глас. — Разказът ни е впечатляващ. Човек с безукорна репутация е хвърлен в килия в ареста, въз основа на изключително оскъдни доказателства. Полицията се оказва толкова некомпетентна, че на мен ми се налага да се обърна за помощ към криминалист, оттеглил се от работа. И само за двайсет и четири часа ние, цивилните, не само че успяваме да отхвърлим всякакви обвинения срещу доктор Хил, но и успяваме да разкрием истинския убиец. Имам основания да предполагам, че тази история дълго няма да слезе от страниците на традиционните и дигиталните медии.

Тони изправи гръб, стреснат от неочаквания ход на събитията. Ако се съдеше по шока, изписал се по лицето на Блейк, и той не беше очаквал такова нападение. Изглеждаше като човек, изправен пред рухването на кариерата си.

— Това е шокиращо изкривяване на фактите — събра сили да възрази той.

— В какъв смисъл?

Тони забеляза, че Блейк се кани да прекрати срещата, което не отговаряше на неговите намерения. Той си имаше собствен план и сега беше моментът да го приведе в действие. Покашля се и каза:

— Съществува един начин да се избегне скъпоструващ и компрометиращ съдебен процес.

Блейк и Скот се извърнаха рязко на местата си и се вторачиха в него.

— Струва ми се, че това не е добра идея — каза Скот.

— Естествено е да разсъждавате така — отвърна Тони. — Вие сте адвокат. Конфликтите са вашият поминък. Джеймс, няма никакво съмнение, че изминалите часове не са най-славните в историята на Брадфийлдската полиция. Убеден съм, че нямаше да се стигне до тази катастрофа, ако отделът за особено тежки престъпления все още функционираше. Когато убиха брата на Карол Джордан, не беше редно да приемате оставката й. Трябваше да я задържите, да й помогнете да преодолее травмата, а не да я оставите да си върви.

— Главен инспектор Джордан беше подала оставка още преди убийството — вие знаете това отлично, доктор Хил — Блейк беше настръхнал като разгневено куче.

— Няма значение. Трябваше да се погрижите за нея. Но и сега не е късно. От това, което се случи, става повече от ясно, че тя все още е в състояние да промени коренно нещата. Ето каква сделка ви предлагам. Отивате при Карол Джордан и й предлагате всичко, каквото е необходимо, за да се върне в полицията. Не казвам, че трябва да се унижавате публично и да сформирате отново отдел за разследване на особено тежки престъпления. От вас се иска да върнете Карол на работа и да намерите начин старият й екип да се събере отново — и тогава няма да чуете повече и дума за станалото — той се усмихна и на двамата. Скот като че ли всеки момент щеше да го удари.

Затова пък Блейк изглеждаше като човек, научил, че присъдата му е отменена.

— Ами ако тя откаже?

Тони отвърна с привидно невинна усмивка:

— Трябва да се постараете да не откаже.

Ден двайсет и девети

Когато Карол най-сетне се прибра у дома и прочете съобщението на Пола за Мари Мейдър, първият й порив беше да си налее питие. Но вместо да обърне много голямата водка на един дъх, тя дълго седя, вперила поглед в чашата. Свали сакото си, окачи го на закачалка, после отново се съсредоточи върху чашата. Завръщането в света й беше дало възможност да спре и да се замисли. Поначало нямаше нищо лошо в това, което вършеше тук, в тази стара къща. Но тя беше превърнала този ремонт в самоцел, а изминалите няколко дни й бяха доказали, че това не е достатъчно.

Беше се движила само в периферията на разследването, но и това стигаше да си припомни, че има дарба да служи на справедливостта. Не беше редно да не прилага тази своя дарба. И не само заради крайните резултати, заради живота на хората, който можеше да се развие по друг начин, ако тя беше на мястото си и вършеше онова, което й се удаваше най-добре. Но и защото за самата нея не беше добре да пренебрегва нещата, за които имаше талант, нещата, с които можеше да се гордее.