Вал Макдърмид - Изгорени мостове

Скот застана на няколко метра от Карол.

— Кой би предположил?

— Това може да се окаже наше предимство — отвърна Карол.

— И в името на какво е цялата тази тайнственост? — Скот отметна косата си от лицето със заучен жест. Карол се запита какво ли е да отделяш такова голямо внимание на външния си вид. Не беше глупава, виждала бе мъжете да я заглеждат, знаеше, че с привлекателна. Но никога не бе приемала това като основна черта на своята личност, затова, когато външността й започна да губи младежкия си блясък, тя прие спокойно този процес. Но жените като Бронуен Скот сякаш приемаха остаряването като предизвикателство, война, която се води ежедневно, опитваха се да се възползват от всички възможни оръжия, които им осигуряваха хирургията и фармацевтиката. Карол никога не бе виждала смисъл да се впуска в сражение, което е изключено да спечели.

— В ареста на Скенфрит Стрийт има човек, който се нуждае от добър адвокат.

— По какво обвинение?

— Две убийства.

— Кой го е арестувал?

— Главен инспектор Алекс Фийлдинг.

— А защо вие се интересувате от него?

Карол отметна глава назад и се взря във флуоресцентните лампи.

— Интересът ми лесно може да бъде интерпретиран погрешно — тя въздъхна и срещна любопитния поглед на Скот. — Интересувам се от този случай, защото държа на справедливостта. Арестуваният не е извършил тези престъпления. А убиецът е все още на свобода и ще убие отново, докато Фийлдинг се забавлява да играе игричките си с един невинен човек.

— Все още не разбирам защо сте се загрижили толкова. Прекарвам половината от живота си в разчистване на кашите, забъркани от глупави ченгета, които не виждат по-далеч от първото, което им е хрумнало. Какво му е особеното на този случай? Като изключим това, че арестуваният явно не е в състояние да говори сам по телефона — Скот започваше да се дразни, а това не беше целта на Карол. Време беше да преминат към същественото.

— Тони Хил?

Скот се намръщи.

— Какво за него? От историята с Джако Ванс насам не се показва почти никъде.

— Арестуваният е той. Намира се оттатък улицата, в една от килиите. Смята, че няма нужда от адвокат, защото не е извършил нищо нередно.

Скот се изкиска.

— По един такъв се ражда всяка минута. Човек би предположил, че поне той ще е наясно. Нима не сте го научили на нищо през всички тези години?

— Струва ми се, че той има нужда от вас. Защото има някои доста впечатляващи веществени доказателства, които говорят срещу него.

— Може ли да си позволи да ми плати хонорара?

— Наследил е пари. Има пари и от застраховката на къщата. Може да си позволи такъв разход.

— Продължавайте — Скот беше захапала кукичката, сега Карол трябваше само да я придърпа полека.

— Намерили са негова кръв по дрехата на първата жертва. Пръстов отпечатък, за който се твърди, че е неговият, е открит върху мобилния телефон на втората жертва. А ключовото доказателство според Фийлдинг е фактът, че и двете жертви приличат донякъде на мен.

Скот плъзна връхчето на езика по устните си, после прехапа долната. Интересът й беше сякаш почти сексуален.

— Интересно — каза тя. — И от къде получихте всички тези сведения?

— Нали си спомняте Пола Макинтайър?

Скот направи кисела гримаса.

— Майсторката на разпитите. Да, спомням си отлично Пола.

— Сега тя е помощник на Фийлдинг. Винаги са били близки с Тони. Не й харесва това, което се случва, но не смее да се намесва директно, защото Фийлдинг ще й откъсне главата.

— Разбираемо — Скот потръпна и придърпа палтото около тялото си. — И какво искате да направя аз?

— Искам да отидете на отсрещната страна на улицата, да изискате да се видите с клиента си и да направите необходимото, преди Фийлдинг да е успяла да го захапе отново утре сутринта. Провели са официален разпит, възнамеряват да го разпитат повторно и да претърсят дома му и работното му място, така каза Пола.

— Дали ще направи онова, което му кажа?

Карол сви рамене.

— Не е сигурно. Предполагам, че зависи от това какво ще му кажете.

Скот поклати примирено глава.

— Те никога не знаят кое е най-доброто за тях. Дори хитреците. Предполагам, че трябва да ви благодаря, че ми поднесохте такъв случай. Е, благодаря, Карол — тя постави ръка над лакътя на Карол. Драматичният червен лак на ноктите вероятно имаше за цел да отклонява вниманието от следите на годините.

Погледът на Карол изрази пренебрежението й към този жест на фалшива интимност и Скот отдръпна ръката си, но без да бърза.