Вал Макдърмид - Изгорени мостове

Което не можеше да се каже за Бронуен Скот. Необходимостта да си сътрудничи със Скот й тежеше почти толкова, колкото необходимостта да защити Тони. В продължение на години Скот беше трън в очите й с практиката си да се възползва от всички слабости на закона, за да помага на виновните. На теория Карол поддържаше идеята, че всеки има право на защита, независимо от престъплението, което е извършил. Но от реализирането на тази идея на практика понякога й се доплакваше. Тя ненавиждаше Скот заради максимата, която адвокатката нерядко произнасяше с вид на невинно оскърбена: „Вършете си работата както трябва, инспекторе. Тогава няма да има технически пропуски, от които да се възползвам“. Тя презираше небрежното безразличие, с което Скот беше способна да защитава недвусмислено виновни клиенти. А най-много мразеше да вижда как престъпници напускат съда оправдани, защото Скот беше успяла да въздейства на емоциите и сантименталността на съда въпреки наличните доказателства.

Но сега, когато вече нямаше на своя страна властта, която и даваше предишната й работа, щеше да се наложи да се възползва от уменията на Скот, ако държеше наистина да има правосъдие. И което беше много важно, Карол нито за миг не се съмняваше в това, че някой трябва да защитава правата на двете убити жени, а Фийлдинг определено не го правеше, и тъй като тя не го правеше, това възпрепятстваше и Пола. Някой трябваше да се заеме с това. Спасяването на Тони беше само първата стъпка по пътя към истината.

Всички тези разсъждения за възвишени идеали бяха отличен начин да отклонява мислите си от друго. Колкото повече приемаше, че е застанала под знамето на справедливостта, толкова по-малко й се налагаше да обмисля чувствата си към Тони. Би отхвърлила с презрение представата, че се опитва да намери начин да прехвърли мост през пропастта между тях двамата, ако изобщо би си позволила да обмисли подобна вероятност. Тук не ставаше дума за прошка. Тя просто не искаше занапред той да бъде част от живота й.

Навлизането с колата в Брадфийлд я накара да се почувства странно. От месеци не бе минавала по градски улици и макар че все още лесно намираше маршрутите, които преди знаеше наизуст, сега се чувстваше като турист, който се движи по карта, чиито указания е запаметил. Този град бе неин дом в продължение на години, но тя бе прекъснала връзките си с него и ето че вече забелязваше промени в потока на движението. Нищо особено — някоя промяна в платната и в предимствата на някой светофар. Но беше достатъчно да я накара да се почувства чужда.

Тя спря пред многоетажния паркинг на Скенфрит Стрийт пет минути по-рано от уговореното време. Сградата, образец на грозната архитектура от шейсетте години на двайсети век, се открояваше рязко в неоновите светлини. Минаваше единайсет и на партерното ниво почти нямаше коли. Карол паркира своя „Лендроувър Дифендър“ в средата на редица от празни места и излезе от колата. Стъпките й отекваха по мръсния бетон като в банално звуково оформление на някои филм. Тя се облегна на предния капак на джипа, усещайки лек пристъп на тревожност. Беше жена, сама в пуст паркинг насред града. Когато беше още ченге, простият факт на принадлежността й към полицията я караше да се чувства защитена. Сега, колкото и нелогично да беше, тя се чувстваше много по-уязвима. Дори изборът й на дрехи допринасяше за това безпокойство. Беше привикнала към излъчването на сила и увереност, което и придаваха работните дрехи. Блузата и костюмът, които преди носеше на работа, сега я караха да се чувства по-лесна мишена за навъртащи се наоколо хищници. Надяваше се Бронуен Скот да не закъснее.

В точния час се чу изсвистяване на гуми и едно „Ауди ТТ“ навлезе в паркинга с малко по-висока от допустимата скорост. Колата спря точно срещу колата на Карол, сякаш предстоеше изясняване на отношенията между бандити. Първо се появиха краката на Бронуен Скот, проблясвайки в мрака, черните лачени обувки с остри токчета стъпиха на бетона. Очите на Карол се плъзнаха нагоре, по тясната права пола и сакото със строга кройка върху блузата. Отгоре носеше свободно палто от камилска вълна с мека линия. Косата й, лъскава, боядисана в безброй оттенъци на тъмнорусото, падаше до раменете, по безупречно гримираното й лице не се виждаха следи от същите тези години, които бяха вдълбали бръчки по лицето на Карол. Макар че известна част от практиката й беше посветена на работата като служебен защитник, елегантните тоалети и скъпата кола бяха резултат от ангажиментите й като защитник на хора, които не бяха спечелили парите си по честен път, и всяко ченге в града беше наясно с това. В стремежа си към справедливост Карол прибягваше до помощта на странни съюзници.