Вал Макдърмид - Изгорени мостове

— Има и още — каза Карол.

Скот наклони глава на една страна.

— Сигурна съм, че не сте свършили. Вероятно ще искате да ви държа в течение?

— Нещо повече. Искам да вляза там с вас.

Скот се разсмя и ехото на гласа й отекна призрачно около тях.

— Би трябвало да сте наясно с положението, Карол — каза тя развеселено, като че ли това беше най-смешното, което бе чула през този ден.

— Защо не? Аз не съм служител на полицията. А вие сте от онези адвокати суперзвезди, които винаги се движат, сподирени от стажанти, които ви носят папките и ви подострят моливите. Какво по-естествено от това едно бивше ченге да реши да прави кариера като юрист?

Скот се ухили.

— И това ако не е случай на лесничей, станал бракониер — при това не какъв да е! А каква полза ще имам аз от това? С какво ще помогне този ход на клиента ми?

— Имам пряк контакт с разследването. Пола никога не би споделила поверителна информация с вас. Но да ми разказва всичко — това за нея е втора природа. Да не говорим за предимството да имате до себе си опитен криминалист, без това да ви струва допълнителни разходи.

Скот поклати глава, все още не напълно убедена.

— Ще изглежда доста невероятно.

— Такова нещо не ви е възпирало никога досега. Хайде, сама знаете, че искате да го направите, дори само за да видите лицето на Фийлдинг. Помислете си, Бронуен — този случай ще ви държи влага месеци напред. Особено когато тя бъде принудена да освободи Тони, без да му повдигне обвинение.

— Звучи привлекателно, признавам. Само че никога няма да успеем да минем покрай дежурния сержант.

— Мислех, че обичате предизвикателствата? — усмивката на Карол имаше за цел да амбицира Скот.

— О, майната му — тя отново отметна косата си. — Защо не? Не съм се карала с охраната на някой арест от седмици. Почакайте само да си взема чантата и отиваме да им вгорчим живота.

Прекосиха улицата рамо до рамо, като някакво ново издание на Кагни и Лейси 25 25 Кристин Кагни и Мерибет Лейси са детективи, главни героини на едноименен американски полицейски сериал. — Б.пр. .

Точно преди да влязат в участъка, Карол спря и каза:

— Има още нещо, което трябва да знаете.

Скот я изгледа почти облекчено, като че ли беше подозирала, че не е чула всичко и беше очаквала тази реплика.

— Всъщност двамата с Тони не сме си говорили, след като приключи разследването по случая Джако Ванс. Казах му някои тежки думи. Възможно е той да не изпадне във възторг, като ме види.

Скот се ухили като доволна котка.

— Става все по-интересно.

Той стоеше на прага на гаража и гледаше фризера. Имаше големи очаквания за новата. Предполагаше, че тя е подходящият суров материал за осъществяването на проекта му. Беше действал припряно и това го накара да допусне грешки. Изпитваше нетърпение да намери подходяща заместница; беше забравил какво е да приучаваш на подчинение една жена, стъпка по стъпка. Също като с кучетата и конете, беше по-добре да работиш с обект, който вече е запознат поне с основните изисквания.

И тъкмо тук той допусна грешка. Онази полска кучка не живееше с мъж. Нямаше никаква представа какво означава да бъде съвършена съпруга. Как би могла? Та тя не можеше дори да говори английски като хората — като начало. Той ненавиждаше гадния и акцент. Ако беше разбрал, че е чужденка, нямаше да я избере. Заблуди го външният й вид, подведе го да мисли, че тя е подходящата. Сирикит имаше същият недостатък. Английският й беше добър, но беше запазила следи от акцент, който му ходеше по нервите. Нещо повече, тя беше тъмнокоса. А той искаше руса жена. Винаги бе искал блондинка. Още от времето, когато видя за първи път Лорън Хътън в „Американски жиголо“ — тогава беше още тийнейджър — си изясни какво иска. Беше се оженил за руса жена, и заместничката й трябваше също да е руса.

Наивно беше да се предполага, че жена, която още не е наясно как да се грижи за един мъж, може да бъде превъзпитана лесно. Полската кучка се съпротивляваше непрестанно. Беше й обяснил, че, също като в „Стар Трек“, съпротивата е безсмислена. Беше опитал всички трикове, всички познати му техники, докато най-сетне бе принуден да признае, че ако природата им е различна, не можеш да ги промениш. Тази нито се подчиняваше, нито се предаваше. В крайна сметка единственото удовлетворение, което му остана, беше последният побой, който й нанесе. Беше смъкнал от нея всичко, което бе свързано с личността й, и докато я биеше, й изясни какво представлява всъщност — безличен, безполезен къс месо. Не ставаше дори за секс. После изми от нея всякакви следи, оставени от него, направи необходимото, та никой друг да не може да се възползва от нея, и продължи да я рита до смърт.