Вал Макдърмид - Изгорени мостове

И тогава си спомни. Внезапно картината се изправи пред очите му, кристално ясна до последния детайл, като заснета в „Техниколор“. Той вдигна ръце и извика:

— Алилуя, дявол да го вземе!

Обяснението за пръстовия отпечатък можеше да почака. ДНК-пробата беше решаващото доказателство, а той вече знаеше как кръвта се е озовала там.

Тони се ухили, Пола щеше да бъде доволна. Сега оставаше само да се сети за нещо, което би ги насочило към истинския убиец на жени, приличащи на Карол Джордан.

Докато Тони се ровеше в спомените си, на друго място се провеждаше следният разговор:

— Бронуен Скот на телефона.

— Обажда се Карол Джордан.

Мълчание.

— Искате да кажете, главен инспектор Карол Джордан?

Говореше предпазливо, много предпазливо.

— Бивш инспектор. Вече не съм ченге. Но вие, предполагам, сте все още най-добрият адвокат в Брадфийлд?

— Големи хвалебствия, госпожо Джордан. А пък аз винаги съм си мислела, че ме мразите.

— Не е необходимо да ви обичам, за да оценявам професионалните ви качества.

— Е, на какво дължа това обаждане? Предполагам, че не ми звъните посред нощ само за да укрепите самочувствието ми. Не ми казвайте, че някой се е осмелил да арестува вас.

— Имам работа за вас. Клиент, когото да представлявате. И едно предложение във връзка с тази работа.

— Звучи вълнуващо — отсреща се чу прозявка. — Само че е късно. Не може ли работата да почака до сутринта.

— Не, не мисля. Може ли да се срещнем на паркинга срещу участъка на Скенфрит Стрийт след половин час?

— Звучи много тайнствено, като че ли ще се срещаме с „Дълбокото гърло“ от скандала „Уотъргейт“. Защо би трябвало да направя това, госпожо Джордан? Каква е моята изгода?

— Получавате възможността да работите по много широко огласявано разследване. И възможността да прецакате полицията на Брадфийлд. Предполагам, че ден, в който не сте успели да скроите номер на някой старши служител на полицията, за нас е просто загубен.

Последва гърлено изкискване.

— Знаете кои копчета да натиснете, госпожо Джордан.

— Имала съм отличен учител. Е, ще се срещнем ли?

— Надявам се поводът да е основателен. Наистина основателен.

Карол се усмихна.

— Не ми се вярва да останете разочарована.

Тя затвори телефона и мина на трета скорост, навлизайки в поредицата завои, по които щеше да се изкачи нагоре сред хълмовете, преди да започне да слиза по пътя към Брадфийлд. Не беше лесно да запази хладнокръвие по време на разговора си с най-костеливия орех сред адвокатите, с които се бе сблъсквала, когато защитаваха арестувани от нея престъпници. Да се каже, че чувствата й относно предприетите от нея действия бяха смесени, беше все едно да се каже, че правителството налага някои ниски ограничения на данъкоплатците. Стомахът й се свиваше, дланите й бяха мокри от пот. На моменти й се искаше да бе успяла да пренебрегне напълно наученото от Пола.

Но не беше успяла. Когато Пола си тръгна разгневена, Карол я последва почти на секундата. Настигна я на половин път до колата й. Не й се наложи да полага големи усилия, за да убеди Пола да се върне, а после двете си организираха един от онези брифинги, които се бяха превърнали в тяхна втора природа, когато работеха заедно. Колкото повече Карол слушаше описанията на Пола, толкова повече се вбесяваше от абсурдността на случилото се с Тони.

— Не всички доказателствени материали са равни пред съда — възрази тя. — Много често въздействието им е оцветено от странични асоциации. Виждаш човек като Тони и изходната ти точка би трябвало да бъде: „Няма как този човек да е убил две жени. Какво се е случило тогава, за да има улики, които сочат към него?“ Не си казваш: „Ето някакви веществени доказателства, трябва да е той“. Така не се служи на справедливостта.

И така, разбира се, тя трябваше да се намеси. Но вземането на това решение не беше толкова просто. Не можеше да пропъди напълно подозрението, че е манипулирана от Пола. Предполагаше, че тя има и други мотиви извън разчистването на последиците от прибързаното решение на Фийлдинг. Но ако Пола си въобразяваше, че е накарала Карол да стъпи на пътя към сдобряване с Тони, очакваше я разочарование. Движещата я сила беше стремеж към справедливост — само и единствено това. Решението й бе свързано с отношенията й с Тони само дотолкова, доколкото общото им минало означаваше, че тя го познава достатъчно добре, за да съзнава, че той не е убиец. На ниво лични отношения тя като че ли не би възразила той да гние в затвора за нещо, което не е извършил, след като нямаше законни средства да го накара да страда за това, което беше извършил. Но това би означавало истинският убиец да остане на свобода, а такова нещо Карол не можеше да приеме. Може и вече да не беше ченге, но все още разбираше какво означава справедливост.