Вал Макдърмид - Изгорени мостове

— Вкиснат ли беше?

— Колкото и да е странно, не — чайникът кипна и тя заля мляното кафе с гореща вода 24 24 В пресата кафето първо се залива с вода, а после монтираната на капака преса с филтър се притиска надолу, за да отдели утайката. — Б.пр. . Уханието беше изкусително. Между Тони и Карол все още имаше нещо общо — и при двамата можеше да се пие повече от прилично кафе. — Каза, че е дошъл, за да ме предупреди.

— За какво? Да не си пъхаш носа в случая?

— Да ме предупреди, не да ме смъмри — отвърна Карол нетърпеливо. — Каза ми, че наблизо вилнеел някакъв убиец, който като че ли имал слабост към жени, които приличат на мен.

Пола се стъписа.

— По-скоро жени, които някога са приличали на теб. Ако трябва да бъда честна, сега съвсем не изглеждаш като възможна жертва — на когото и да било. Не че някога си създавала подобно впечатление — прибави тя бързо, забелязала признаци на опасност в изражението на Карол. — Е, изненада ли се, когато Франклин се появи?

— Все едно, че падна от небето — отвърна Карол. — Бях като ударена с мокър парцал. Винаги съм мислела, че ако има някаква възможност да бъда убита, Франклин ще продава билети за представлението.

— Само ако представлението ще се състои далеч от неговата територия.

— Така е. Е, ако не си тук, за да ми кажеш да заключвам всички врати и да не обикалям запустели гробища в полунощ, защо си дошла тогава? Не съм толкова наивна, та да предположа, че съм ти липсвала.

— Но ти наистина ми липсваш. И не само защото между главен инспектор Фийлдинг и теб решително няма нищо общо — Пола пое чашата с кафе и духна леко, за да го охлади. — Ти се постара да изясниш, че си приключила с Брадфийлд, с всички нас. И ние всички уважихме решението ти. Аз го уважих, въпреки че исках да бъдем приятелки. Да отиваме вечер някъде да се напием. Да те изслушвам, когато говориш за болката си. Да те водя у дома и Елинор да ни готви пай с пилешко и пюре — Пола установи с раздразнение, че гърлото й се е стегнало от сълзите, които така и не проля заедно с Карол.

— Разбирам. Но това, което направих, е единственият познат ми изход. Последния път, когато бях решила, че съм изгубила всичко, избягах. И това подейства. Успях да се изцеля дотолкова, че да се върна обратно в света. Това се опитвам да направя и този път — тя отвори един шкаф, извади бутилка бренди и сипа една глътка в кафето си.

— И последния път пиеше прекалено много — каза Пола, съзнавайки, че се движи по тънък лед.

Карол присви устни.

— Тони винаги е споделял прекалено много неща с теб.

Пола поклати глава.

— Тони никога не е казвал за теб нещо неуместно. Знам, че пиеше прекалено много, защото продължаваше да прекаляваш с пиенето и когато започна да организираш отдела за особено тежки престъпления. Да не мислиш, че не сме знаели за бутилчиците с водка в чантата ти и за четвъртинките в чекмеджето на бюрото ти?

Карол я изгледа така, сякаш Пола й беше ударила шамар.

— И никога не сте казали нищо? Знаехте, че пия на работното си място и никога не сте споменали нищо за това?

— Разбира се, че не. Дори Сам Натегача проявяваше достатъчно здрав разум. Освен това, защо да го правим? Ти не си се търкаляла пияна-заляна. Пиенето не ти е пречило да ръководиш екипа.

— Господи, през ум не ми е минавало, че всички знаете. И аз съм се мислела за детектив — Карол се извърна смутено. — Е, защо си тук? Каква е истинската причина? Защото, ако просто носеше маслиновата клонка на помирението, Елинор щеше да е изпратила по теб кутия с домашните й сладкиши.

Времето за шеговития разговор, изграждащ нови мостове, приключи. Дойде моментът да разкрие действителния повод за идването си.

— Тук съм, защото главен инспектор Фийлдинг арестува Тони по обвинение в убийството на две жени.

Карол я зяпна с отворена уста. Чашата й застина на половин път към устните й, и докато осмисляше чутото, по лицето й се изписваше все по-явен отказ да повярва. Тя протегна врат напред, като че ли полагаше усилие да чува по-ясно.

— Я повтори — каза тя, очевидно изпълнена със скептицизъм.

— Тази вечер повикахме Тони на официален разпит, а после тя реши да го арестува. Това е лудост. Аз знам, че е лудост, и ти го знаеш. Но съществуват доказателства. А Фийлдинг не е в състояние да види човека отвъд доказателствата. Той се нуждае от твоята помощ.

Карол остави чашата с кафе и вдигна ръце.

— Ей, по-полека. Аз вече не съм ченге, Пола.

— Мислиш, че не знам ли? Тъкмо затова той има нужда от теб, а не от мен. В момента аз се движа по острието на бръснача. Не би трябвало да ти разказвам всичко това. Ако Фийлдинг разбере, ще съм свършена. Ще ме очаква блестяща кариера в Пътна полиция.