Давид Лагеркранц - Мъжът, който търсеше сянката си

– Знам. Но после имам друга работа.

Той я целуна набързо и мина на въпроса.

– Когато се видя с Лео във „Фотографиска“, нещо друго направи ли ти впечатление? Някаква друга разлика, освен това, че изведнъж е станал десничар.

– Какво точно имаш предвид?

Микаел погледна към часовника на гарата.

– Например родилен белег, който преди е бил от другата страна, или пък чупка в косата, която е сменила посоката си. Лео е доста къдрав.

– Плашиш ме, Микаел. За какво говориш?

– Разследвам една история за еднояйчни близнаци, разделени при раждането. Засега не мога да кажа повече и искам и ти да си мълчиш, можеш ли да ми го обещаеш?

Тя го хвана за ръката, внезапно обзета от ужас.

– Значи искаш да кажеш...

– Нищо не искам да кажа, Малин, още не – отговори той. – Но се чудя... От гледна точка на генетиката еднояйчните близнаци са идентични, или поне почти. Във всеки един от нас настъпват известни генетични промени, малки мутации.

– Давай по същество.

– Първо трябва да изредя няколко просто факта, иначе ще е съвсем неразбираемо. Еднояйчните близнаци произлизат от една яйцеклетка в матката, която бързо се разделя на две. Интересното е колко бързо . Ако клетката се раздели по-късно от четири дни след оплождането, близнаците ще имат една плацента, а това повишава рисковете за ембрионите. А ако яйцеклетката се раздели още по-късно, между седем и дванайсет дни след оплождането, децата често стават огледални близнаци. Двайсет процента от всички еднояйчни близнаци са огледални.

– Какво означава това?

– Че са идентични, но са огледални образи на другия. Единият е левичар, а другият десничар. Даже сърцата им могат да се окажат от различни страни.

– Тоест имаш предвид...

Тя заекваше и Микаел я погали по бузата, за да я успокои.

– Цялата идея може да се окаже нелепа – каза той. – А дори да не е така, ако наистина във „Фотографиска“ си срещнала не Лео, а огледалния му близнак, това не значи, че е извършено някакво престъпление, някаква кражба на самоличност в стил „Талантливият мистър Рипли“. Може просто да са си сменили ролите, да са решили да се позабавляват, да пробват нещо ново. Ще ме изпратиш ли до влака, Малин? Трябва да побързам.

Първоначално тя остана като вкаменена. После се изправи и двамата слязоха до долното ниво, минаха покрай множеството магазини и се насочиха към единайсети перон. Микаел каза, че отива в Линшьопинг по работа. Искаше да остави възможно най-малко следи.

– Изчетох купища истории за еднояйчни близнаци, които са се срещнали за пръв път чак като големи хора, а преди това не са знаели за съществуването си – продължи той. – Тези срещи, Малин, почти винаги са описвани като фантастични. Казват, че няма по-разтърсващо преживяване. Представи си само! Мислиш си, че си сам, единствен по рода си – и изведнъж се появява втори човек като теб. Пише, че еднояйчните близнаци, които са се запознали в по-късен етап от живота си, не могат да се наприказват. Обсъждат всичко. Таланти, недостатъци, навици, жестове, спомени, всичко. Това има оздравителен ефект. Близнаците израстват, стават по-щастливи, отколкото са били преди. Много от тези истории ме трогнаха, Малин, а ти самата каза, че известно време Лео е бил в еуфория.

– Да. Само че този период отмина.

– Вярно е.

– Той замина и изгубихме връзка.

– Точно така – каза Микаел. – И аз си мислех за това. Но сещаш ли се за нещо, във външния му вид, или каквото и да е, което би могло да ми помогне да разбера какво се е случило?

Спряха. Бяха стигнали до перона, а влакът вече беше там и чакаше.

– Не знам – каза тя.

– Помисли!

– Ами, може би има едно нещо. Казах ти, че Лео се е сгодил за Юлия Дамберг, помниш ли?

– Това те натъжи, нали?

– Всъщност не.

Той не ѝ повярва съвсем.

– Преди всичко ме изненада – каза тя. – Юлия работеше при нас преди време, но се премести във Франкфурт и няколко години никой не се беше чувал с нея. Но малко преди да напусна фирмата, тя звънна и искаше да говори с Лео. Не мисля, че той ѝ се обади. Позвъняването ѝ по-скоро му досади. Но Юлия спомена нещо странно.

– Какво?

– Попита ме дали знам, че Лео бил дори по-добър китарист, отколкото пианист. Каза, че бил истински виртуоз. Не бях чувала нищо такова и попитах Лео.

– Той какво каза?

– Нищо. Изчерви се и само се засмя. Това беше по времето, когато грееше като слънце.

– Така звучи – каза Микаел, без да се заслуша в продължението.

Думите виртуозен китарист отекнаха в ушите му с притеснителен звън. Вече беше потънал дълбоко в размисли, когато се сбогува с Малин и се качи във влака.