Давид Лагеркранц - Мъжът, който търсеше сянката си

– Кой е?

Микаел се представи и вратата се отвори. За миг той остана без дъх. Хилда фон Кантерборг приличаше на подивяла. Косата ѝ беше рошава, а погледът блуждаещ и нервен, като на изплашено животно. Хилда имаше голям бюст и широки рамене и бедра. Светлосинята ѝ рокля едва покриваше тялото ѝ, а от челото и врата ѝ течеше пот. По кожата ѝ имаше пигментни петна. Изглеждаше, все едно някой я е надрал с гребло.

– Благодаря, че се съгласи да се срещнем, беше много отзивчиво от твоя страна – каза той.

– Отзивчиво? Просто ме е страх. Това, което си казал на Лота, звучи откачено.

Микаел я помоли да не съди предварително. Посъветва я първо да се успокои и да диша по-спокойно.

Извади бутилките розе от чантата и ги остави на кръглата дъбова маса до отворения прозорец.

– Опасявам се, че вече не са особено студени – каза той.

– Случвали са ми се и по-лоши неща.

Тя отиде до банята и взе две чаши „Дуралекс“, които остави на масата.

– Искаш да си трезвен и мъдър, или ще пиеш с мен?

– Зависи ти как ще се чувстваш по-комфортно – отговори той.

– Всички пияници искат компания, така че ще пиеш. Приеми го като журналистическа стратегия.

Тя му наля до ръба на чашата и Микаел отпи голяма глътка, за да покаже, че е сериозен. Погледна към прозореца и замръкващото небе навън.

– Първо искам да ти гарантирам, че... – започна той.

– Не гарантирай нищо – прекъсна го тя. – Не можеш, а и не са ми притрябвали засукани приказки за защита на източниците. Ще ти кажа каквото имам да ти казвам, защото не искам да мълча повече.

Тя пресуши чашата си и го погледна в очите. Беше очарователна по някакъв особен начин. Излъчваше нещо безразсъдно и същевременно привлекателно, внушаваше усещане за свобода.

– Добре, разбирам и съжалявам, ако съм те притеснил. Да започваме ли?

Тя кимна и Микаел извади диктофона си и го включи.

– Разбира се, чувал си за Държавния институт за расова биология – каза тя.

– Божичко, да – отвърна той. – Отвратителна институция.

– Вярно, но можеш да се успокоиш, господин звезден репортер, не е толкова вълнуващо, колкото звучи. В Швеция вече трудно можеш да намериш стари расови биолози, а институтът бил закрит още през 1958-а, както може би знаеш. Споменавам го просто защото има връзка, приемственост. Първоначално обаче не знаех за това. Когато започнах работа в Регистъра, смятах, че просто ще работя с надарени деца. Всъщност...

Тя отпи от чашата си.

– ...не знам как да започна.

– Просто говори – каза той. – Все ще се ориентираме някак.

Тя си наля още розе, запали една цигара „Голоаз“ и я погледна развеселено.

– Тук е забранено да се пуши – каза тя. – А тази история би могла да започне именно така, с пушене – и с подозрението, че то може да е вредно. Още през петдесетте години е имало учени, които твърдели, че пушенето може да предизвика рак на белия дроб. Представяш ли си?

– Невероятно!

– Наистина, и както се досещаш, това мнение било посрещнато с яростна съпротива. Вярно, казали хората: пушачите може и да заболяват често от рак на белите дробове, но не е задължително причината да е тютюнът. Спокойно би могло да се дължи и на това, че ядат много зеленчуци. Нямало доказателства. Популярен лозунг от онова време бил Лекарите пушат „Камел“ . Хъмфри Богарт и Лорън Бекол били издигнати като сериозни аргументи в подкрепа на това колко е готино да се пуши. И все пак... подозрението се загнездило в умовете на хората, а това не е малко. Британското министерство на здравеопазването открило, че смъртността от рак на белия дроб се е увеличила петнайсет пъти за две десетилетия, а група лекари от Каролинския институт в Стокхолм решили да проучат въпроса с помощта на близнаци. Със своето идентично ДНК те са идеален обект за изследвания. За две години бил съставен регистър, включващ повече от единайсет хиляди близнаци. Те били интервюирани относно упот​ ребата на цигари и алкохол и резултатите допринесли значително за тъжното прозрение, че в крайна сметка не е толкова хубаво да се пие и пуши.

Хилда се засмя тъжно, дръпна дълбоко от цигарата си и довърши още една чаша от топлото розе.

– Но не се спряло дотам – продължи тя. – Регистърът бивал допълван. Появявали се още близнаци, включително такива, които не живеели заедно. През трийсетте години няколкостотин близнаци в Швеция били разделени при раждането, най-вече поради бедност. Много от тях се срещнали с братята или сестрите си чак след като пораснали. Те представлявали безценен научен материал и изследователите започнали да проучват не само нови болести и техните причини, ами си задали и класическия въпрос: кое е това, което ни формира? Доколко е наследствеността и доколко средата?