Давид Лагеркранц: Мъжът, който търсеше сянката си

Холгер Палмгрен седеше в инвалидната си количка в стаята за посещения.

– Тази татуировка с дракона, винаги съм искал да попитам, защо е толкова важна за теб?

– Заради една случка с майка ми.

– С Агнета?

– Бях малка, може би на шест. Избягах от къщи.

– Да, мисля, че си спомням. Посетила ви една жена, нали? Жена с някакъв белег.

– Кожата на врата ѝ изглеждаше като изгорена.

– Сякаш я е нападнал дракон?

12–20 юни

Стен Стюре Старши [1] Регент на Швеция в периодите 1470–1497 г. и 1501–1503 г. – Б. пр поръчал статуята да бъде издигната през 1489 г., в чест на победата му над датския крал в битката при Брункебери.

Статуята, която се намира в Стуршюркан [2] Прочута църква, построена през XIII век. Намира се до Кралския дворец в Стокхолм. – Б. пр. в Стокхолм, представлява свети Георги, яхнал кон и вдигнал меча си. Под него лежи умиращ дракон. До тях стои момиче с бургундска рокля.

Това е девицата, която свети Георги спасил от дракона. Счита се, че за модел е послужила съпругата на Стен Стюре Старши, Ингеборг

Окесдотер. Девойката изглежда странно равнодушна.

Лисбет Саландер си беше взела душ във фитнеса и отиваше обратно в килията си, когато главният надзирател Алвар Олсен я спря в коридора. Той плещеше нещо, може би дори беше малко развълнуван. Жестикулираше бурно и размахваше някакви документи. Но Лисбет не чуваше и дума от казаното. Часът беше 19,30.

19,30 беше най-лошото време във „Флудберя“. Тогава покрай затвора с гръм и трясък минаваше раздрънкан товарен влак, стените се клатеха, дрънчаха ключове, а въздухът миришеше на пот и парфюм. В никой друг час от денонощието мястото не бе толкова опасно, колкото в 19,30. Именно тогава, под прикритието на шума от железницата и всеобщата суматоха, която наставаше точно преди вратите на килиите да се затворят, се случваха най-страшните нападения. По това време Лисбет Саландер винаги оглеждаше отделението от горе до долу и със сигурност не беше случайно, че точно в този миг забеляза Фария Кази.

Фария Кази беше от Бангладеш, млада и красива, и в момента седеше в стаята си вляво от тях. Макар от този ъгъл Лисбет да виждаше само лицето ѝ, нямаше съмнение, че някой я удряше. Главата ѝ потръпваше отново и отново и въпреки че ударите не бяха твърде силни, в тях имаше нещо отработено, почти ритуално. Каквото и да се случваше, то бе започнало отдавна. Личеше си по самите удари и по реакцията на жертвата. Отдалеч ставаше ясно, че тормозът е пуснал дълбоки корени и е прекършил всяка воля за съпротива у нея.

Жената не вдигаше ръце, за да се предпази, а в пог​ леда ѝ нямаше изненада, единствено тих и притъпен ужас. Терорът беше част от живота на Фария Кази. Лисбет осъзна това просто докато изучаваше лицето ѝ, а заключението ѝ съвпадаше с нещата, които бе видяла през седмиците, прекарани в затвора.

– Там – каза тя и посочи към килията на Фария.

Но когато Алвар Олсен се обърна, всичко вече беше приключило. Лисбет побърза да се махне оттам, отиде в собствената си килия и затвори вратата. Отвън се чуваха гласове и приглушен смях, както и товарният влак, който сякаш никога нямаше да спре да бучи и да се тресе. Пред себе си виждаше лъскавата мивка и тясното легло, лавицата за книги и бюрото, където бяха изчисленията ѝ по квантова механика. Трябваше ли да продължава с опитите си да докаже примковата квантова гравитация? Погледна надолу към ръката си. В нея имаше нещо.

Държеше листовете, които Алвар бе размахвал допреди малко, и любопитството ѝ все пак се поразбуди. Но се оказа глупост – тест за интелигентност с две петна от кафе върху празната страница в началото. Лисбет изсумтя.

Мразеше да я претеглят и измерват, така че остави листовете да се изплъзнат от ръцете ѝ, разпръсквайки се като ветрило върху бетонния под. Само след миг тестът се изпари от ума ѝ и тя отново се замисли за Фария Кази. Така и не видя кой я удря. Но въпреки това много добре знаеше отговора. Първоначално не се бе интересувала от настроенията в отделението, но впоследствие се оказа против волята си въвлечена в затворническия живот и постепенно разгада видимите и невидимите знаци, разкриващи кой всъщност държи властта тук.