Давид Лагеркранц - Мъжът, който търсеше сянката си

Хилда отвори втората бутилка, въпреки че първата още не беше съвсем празна.

– Ракел Грейс изглежда сериозна и коректна – продължи тя. – Успя да залъже Лео. Двамата продължиха да поддържат контакт. Виждат се по Коледа и така нататък. Но в действителност тя е студена като лед и именно заради нея съм тук с фалшиво име и треперя и пия. Тя ме държи под око от години и ту ме ласкае, ту ме заплашва. Беше се запътила към апартамента ми, когато побягнах. Видях я на улицата.

– И Карл е отишъл при нея – каза Микаел.

– Изпъчил гърди и ѝ казал, че смята да говори с Лео, пък да става каквото ще. Няколко дни по-късно беше мъртъв. Застреляха го като дивеч в гората.

– Искаш да кажеш, че е бил убит?

– Не знам. Винаги съм го отричала, отказвах да приема, че съм участвала в проект, който може да доведе до нечия смърт.

– Но в действителност винаги си подозирала обрат​ ното, не е ли така? – попита Микаел.

Хилда не отговори. Просто отпи от розето си и се загледа през прозореца.

– Четох материалите от разследването – продължи Микаел. – Още тогава станалото изглеждаше съмнително, а сега изведнъж се оказва, че е имало и мотив. Не виждам друго обяснение, освен всички да са били замесени – Манхеймер, Йогрен, Грейс. Рискували са да бъдат разкрити и асоциирани с дейност, която е разделяла братя и сестри като с... меч. Били са принудени да се отърват от заплахата, която би могла да завлече всички им в калта.

Хилда фон Кантерборг изглеждаше изплашена и за известно време се умълча.

– Във всеки случай цената беше висока – каза тя. – Лео така и не се съвзе. Въпреки парите и всички инвестиции в него той никога не се почувства щастлив. Самочувствието му си остана ниско. Включи се неохотно в семейния бизнес, където го мачкаха кретени като Ивар.

– А братът, Даниел?

– В известен смисъл той беше по-силен, може би защото ножът беше опрял до кокала. Всички неща, с които Лео бе окуражаван да се занимава – да чете, да учи, да свири, – Даниел трябваше да прави скришом. Животът му беше ужасен. Доведените му братя го тормозеха и биеха и той се чувстваше различен и отхвърлен.

– Какво е станало с него?

– Избяга от фермата и изчезна от полезрението на Регистъра. Макар че ме изритаха малко след като стана това, така че не съм съвсем сигурна за второто. Последното, което направих за него, беше да му кажа за едно музикално училище в Бостън. Оттогава не съм говорила с него, чак до...

Микаел усети, че нещо се е случило. Видя го в начина, по който тя държеше чашата, разчете го в блуждаещия ѝ поглед.

– Да?

– Седях у дома и пиех. Беше сутрин, декември месец преди година и половина. Бях си наляла една чаша и четях вестник. Тогава звънна телефонът. В Регистъра имахме строго правило никога да не казваме истинските си имена. Но аз... още тогава пиех и явно съм се изпуснала, защото Даниел успя да ме открие още когато избяга, а ето че толкова години по-късно отново ми се обади ненадейно и каза, че е разбрал.

– Разбрал е какво?

– Че Лео съществува и че двамата са еднояйчни близнаци.

– Огледални, нали?

– Да, но тогава още не го е знаел, пък и нямаше значение, поне на този етап. Беше страшно разгневен, пита ме дали съм знаела. Дълго се колебах. Накрая казах „да“ и той замълча. Каза, че никога няма да ми прости, после затвори. Искаше ми се да изкрещя, да падна на земята и да умра. Обадих се на номера, от който ме беше потърсил. Свързах се с хотел в Берлин, но там не бяха чували за Даниел Брулин. Опитах да се свържа с него по всякакви начини. Не успях.

– Мислиш ли, че се е срещнал с Лео?

– Всъщност не, въпреки всичко.

– Защо смяташ така?

– Защото такива събития се разчуват. Няколко от двойките близнаци, които наблюдавахме, се срещнаха като големи. Неизбежно е в днешната цифрова ера. Някой вижда снимка във фейсбук или инстаграм и казва, че човекът прилича на този или онзи. Хората започват да говорят и историята често стига до медиите. Журналистите обичат такива новини. Но никой от нашите близнаци не знае цялата истина. Винаги има обяснения – фалшиви обяснения, подготвени от самото начало. Освен това вестниците се концентрират просто върху необикновената среща. Никой не е стигал до дъното на историята. Не разбирам как ти си я надушил, честно казано. Поверителността в проекта беше строга до нелепост.

Микаел също отпи от розето, макар че не му харесваше. Зачуди се как да се изрази.

– Мисля, че това е пожелателно мислене, Хилда – каза той, запазвайки съчувствения си тон. – Според мен много неща сочат, че двамата са се срещнали. Има нещо, което не се връзва. Един мой приятел добре поз​ нава Лео – за всеки случай Микаел реши да говори за Малин в мъжки род – и напоследък го наблюдава внимателно. Напълно е убеден, че Лео е започнал да си служи с дясната ръка, както казах и на сестра ти. Освен това за нула време е станал много добър китарист.