Давид Лагеркранц - Мъжът, който търсеше сянката си

– Даже звънях в проклетия дом и оттам потвърдиха информацията.

– А как се връзва това с расистките обиди?

– Тя казва, че това са просто слухове.

– Лъже.

– Очевидно.

По лицето на Лео се изписа мрачна гримаса.

– Ракел Грейс е нещо като паяка в мрежата, не мис​ лиш ли?

– Вероятно.

– Трябва да ги накажем!

В апартамента на Флурагатан се разпали диво желание за мъст и когато неделната вечер премина в нощ, а после и в понеделнишка сутрин, двамата се бяха разбрали да си мълчат и да не казват на никого за срещата си. Лео щеше да се обади на Ракел Грейс, да отмени обяда, да я покани тук и да я накара да се почувства в безопасност, докато Дан се крие в съседната стая. Ракел Грейс щеше да се види в чудо. Братята крояха план.

Хилда фон Кантерборг пиеше чаша след чаша, но въп​ реки това не изглеждаше пияна. Ръцете ѝ обаче трепереха. Цялата беше в пот. Шията и гърдите ѝ бяха мокри.

– Ракел Грейс и Мартин Стейнберг искаха в проекта да има и еднояйчни, и двуяйчни близнаци, както е прието. И двете групи са нужни, за да се направи сравнение. Лисбет Саландер и сестра ѝ Камила бяха вписани в един от регистрите на Института за медицинска генетика. Двете бяха идеални. Никой не изпитваше кой знае какъв респект към Агнета. Но баща им беше...

– Чудовище.

– Много надарено чудовище, трябва да отбележа, а това правеше дъщерите крайно интересни. Ракел Грейс искаше да ги раздели. Беше обсебена от тази идея.

– Въпреки че момичетата са имали дом и майка.

– Въпреки това. Наистина не искам да защитавам Ракел, нито за миг. Но все пак... Тя имаше аргументи и от чисто човешка гледна точка. Бащата, Залаченко, беше агресивен и алкохолизиран.

– Знам всичко това.

– Знам, че знаеш. Но искам да го изтъкна в наша защита. Онзи дом беше като излязъл от ада, Микаел. Не говоря само за насилието и тормоза. Бащата освен това фаворизирал Камила, така че отношенията между сестрите били катастрофални още в началото. Те са родени, за да бъдат врагове.

Микаел се замисли за Камила и убийството на колегата му Андрей Зандер. Стисна здраво чашата си, но не каза нищо.

– Действително имаше причини – самата аз смятах така преди време, Лисбет да бъде пратена в друго семейство – продължи Хилда.

– Но тя е обичала майка си.

– Знам, повярвай ми. Научих много за тяхното семейство. Когато си беше у дома, Залаченко смазваше Агнета от бой и наглед това я беше пречупило. Но когато ставаше дума за дъщерите ѝ, тя беше боец. Предлагаха ѝ пари. Заплашваха я. Връчваха ѝ неприятни писма с правителствени печати. Но тя отказваше да приеме. „Лисбет остава при мен, казваше. Никога няма да я изоставя.“ Бореше се със зъби и нокти, процесът се проточи и всъщност вече беше твърде късно да разделяме момичетата, особено според представите от онова време. Но за Ракел въпросът беше принципен, направо фикс идея, и аз бях повикана, за да посреднича.

– И какво стана?

– Оставах все по-впечатлена от Агнета. По онова време общувахме много и на практика се сприятелихме. Опитах да ѝ помогна да задържи Лисбет. Наистина се борех за това. Но Ракел не се остави да бъде победена толкова лесно и една вечер се появи с личния си великан, Бенямин Форш.

– Кой е това?

– Обикновен социален работник, само че работи за Ракел от цяла вечност. Мартин Стейнберг се погрижи той да бъде назначен при нея. Бенямин не е свръхинтелигентен, но е едър и лоялен. Ракел му е помагала в множество трудни моменти, включително когато той изгуби сина си при автомобилна катастрофа. В замяна Бенямин би направил всичко за нея. Сигурно вече е на повече от петдесет и пет години, но е висок над два мет​ ра и е в изключителна физическа форма. Донякъде изглежда мил, има топъл, тъжен поглед и рошави вежди, които понякога го карат да изглежда малко комично. Но може да бъде и груб, ако Ракел поиска това от него. А онази вечер на Лундагатан...

Хилда се поколеба и отпи от розето си.

– Да?

– Случило се скоро след смъртта на Карл Сегер и точно по това време аз съм била на помен – продължи тя. – Вероятно не е съвпадение, операцията е била внимателно планирана. Било студен октомврийски ден. Камила щяла да спи при приятелка, така че Агнета и Лисбет останали сами вкъщи. Тогава Лисбет беше на шест. Рожденият ѝ ден е през април, нали? С Агнета седели в кухнята, пиели чай и ядели сухари. Над Шинарвиксбериет се виела буря.

– Откъде знаеш тези неща?

– Имам три източника – нашия собствен официален доклад, който вероятно е най-малко достоверното опи​ сание на събитията, както и версията на Агнета. Впос​ ледствие обсъждахме станалото с часове.