Давид Лагеркранц - Мъжът, който търсеше сянката си

– А третият източник?

– Самата Лисбет.

Микаел я погледна учудено. Знаеше колко е затворена Лисбет, когато става дума за живота ѝ. Самият той не бе чувал нищо за тази случка, дори от Холгер.

– Как си я накарала да проговори? – попита той.

– Беше преди около десет години – каза Хилда. – Лисбет се намираше в период, в който искаше да узнае повече за майка си. Разказах ѝ каквото знаех. Казах, че Агнета е била силна и интелигентна личност. Пролича си, че това я зарадва. Седяхме дълго у дома и си говорихме, а накрая тя ми сподели тази история. Беше като удар в корема.

– Лисбет знаеше ли, че работиш за Регистъра?

Хилда фон Кантерборг отвори третата бутилка вино.

– Не – каза тя. – Нямаше представа. Дори не знаеше името на Ракел. Мислеше, че всичко е просто във връзка с попечителството – принудителна мярка от страна на социалните. Не знаеше нищо за изследването на близнаците, а аз...

Хилда завъртя чашата в ръка.

– Премълчала си истината.

– Следяха ме, Микаел. Бях положила клетва за мълчание. Знаех какво се е случило с Карл.

– Разбирам – каза той и в известен смисъл наистина го мислеше.

На Хилда не ѝ е било лесно. Достатъчно смело пос​ тъпваше, като разговаряше с него в момента. Нямаше защо да я съди.

– И какво е станало? – попита той.

– Онзи път на Лундагатан ли?

– Да.

– Имало буря, както казах. Бащата се отбил в апартамента предния ден и съответно Агнета имала синини и болка в корема и гениталиите. Пиела чай с Лисбет в кухнята. Тогава на вратата се позвънило и както можеш да се досетиш, двете се ужасили. Помислили си, че Залаченко се е върнал.

– Но била Ракел Грейс.

– Ракел и Бенямин, което не е много по-добре. Обяснили високопарно, че ще вземат Лисбет съгласно този или онзи закон, за да я защитят. После станало страшно.

– Как така?

– Лисбет сигурно се е почувствала предадена. Била е толкова малка. В началото, докато Ракел идвала да ѝ прави различни тестове, Лисбет се надявала, че тя може да им помогне. За Ракел Грейс могат да се кажат много неща, но тя излъчва власт и уравновесеност. Изглежда даже царствено, с изправената си стойка и белега на врата. Мисля, че Лисбет си е мечтаела тя да ги спаси и да се погрижи баща ѝ да се махне от живота им. Но после осъзнала, че Ракел е като всички останали.

– Които просто оставяли тормозът да продължава.

– Които го оставяли да продължава – повтори Хилда. – И изведнъж Ракел на всичко отгоре поискала да отведе Лисбет, за да я предпази . Нея! Ракел дори извадила спринцовка със стесолид. Смятала да приспи момичето и да го вземе със себе си. Но тогава Лисбет подивяла. Захапала пръста на Ракел, качила се върху масата до стената във всекидневната, отворила прозореца и скочила. Живеели на първия етаж. Но до земята все пак имало два метра и половина, а Лисбет била малко, кльощаво момиченце. Не носела обувки, само чорапи, дънки и някаква блуза, а навън бушувала буря и валял дъжд, ако не се лъжа. Приземила се на крака, но залитнала напред и си ударила главата. Въпреки това веднага се изправила и се затичала в мрака. Тичала ли, тичала. Наляво-надясно, към Слусен [60] Основен транспортен възел в центъра на Стокхолм. – Б. пр. и после Гамла стан. Накрая стигнала до площад „Мюнтториет“ и Двореца, премръзнала и подгизнала. Мисля, че е спала в някакъв вход. Нямало я два дни.

Хилда замълча за миг.

– Моля те...

– Какво?

– Днес съм в окаяно състояние. Дали не би могъл да изтичаш до рецепцията и да поръчаш няколко бири? Трябва ми нещо по-студено от тази помия – каза тя и посочи розето.

Микаел я погледна раздразнено. Накрая все пак ким​ на, излезе от стаята и слезе при младото момиче на рецепцията. Но за своя изненада не просто купи шест бутилки „Карлсберг“, ами изпрати и криптирано съобщение на Лисбет, което може би не беше много мъдър ход. Чувстваше обаче, че ѝ го дължи.

Написа следното:

Жената с родилния белег на врата, която е искала да те отведе като малка, се казва Ракел Грейс. Тя е психоаналитик и психиатър и една от отговорните фигури в Регистъра.

После се качи обратно при Хилда фон Кантерборг и изслуша остатъка от историята.

Лисбет седеше в бара на Операта и опитваше да празнува освобождението си. Не ѝ се получаваше. Групичка млади момичета с венци в косите, вероятно на моминско парти, се лигавеха на близката маса. Смехът им я пронизваше и Лисбет се загледа към Кунгстредгорден. Отвън минаваше мъж с черно куче.