Давид Лагеркранц - Мъжът, който търсеше сянката си

Погледна часовника си. Беше девет без петнайсет сутринта. Още един ясен, слънчев ден. Само че Бублански нямаше да може да му се наслади. Обърна се към младия мъж, който седеше смълчан до имама и чакаше назначения си защитник. Младежът се казваше Халил Кази и изглежда бе признал, че е убил Джамал Чаудъри от любов към сестра си. От любов?

Това беше непонятно, но Бублански все пак трябваше да се опита да разбере. Такъв бе злощастният му жребий в живота. Хората вършеха ужасни неща, а на него се падаше да открие защо и да събере нужните доказателства. Погледна имама и младия мъж и по някаква причина се замисли за морето.

Микаел се събуди в двойното легло в апартамента на Лисбет на Фискаргатан. Не си бе представял точно това. Но вината си беше негова. Появи се на вратата ѝ и тя го пусна с мълчаливо кимване. Вярно, в началото работиха и обменяха информация. Но и двамата бяха изкарали тежък ден и накрая Микаел просто нямаше сили да продължи със същата целеустременост. Попита Лисбет за дракона в Стуршюркан, докато почистваше съсирената кръв по устната ѝ. Часът беше един и половина през нощта и небето вече просветляваше, докато двамата седяха на червения ѝ диван от Икеа.

– Заради онази случка ли си татуира дракона на гърба? – попита той.

– Не – отговори тя.

Очевидно не искаше да говори за това, а той нямаше желание да я притиска. Беше изморен и се изправи, за да си ходи, но Лисбет го дръпна обратно на дивана и сложи ръка на гърдите му.

– Направих си татуировката, защото драконът ми помогна – каза тя.

– Как ти е помогнал?

– Мислех си за него, докато лежах овързана в „Санкт Стефан“.

– Какво си си мислела?

– Че пронизаният дракон изглежда в неизгодно положение, но някой ден ще се надигне, ще разпръсне огъня си и ще унищожи своите врагове. Това ми помогна да издържа.

В очите ѝ имаше мрачно, тревожно сияние. Двамата се спогледаха и като че ли бяха на път да се целунат. Но нищо не стана. Лисбет потъна в мис​ ли и се загледа към града. По релсите минаваше влак. Лисбет каза, че е издирила Ракел Грейс. Беше я открила чрез онлайн магазин за дезинфекционни препарати в Солентюна. Микаел отвърна, че това е добре, въпреки че се разтревожи. Малко след това, в контраст с разгорещения миг преди малко, той ким​ на и я попита дали може да подремне в леглото ѝ. Лисбет нямаше нищо против. Скоро след това тя също си легна и бързо заспа.

Сега, на следващата сутрин, Микаел чу шум откъм кухнята, довлачи се дотам и включи кафеварката. Видя как Лисбет вади хавайска пица от микровълновата и сяда на масата. Той самият се разрови из хладилника ѝ, но не откри нищо и изруга. После обаче се сети, че тя току-що излизаше от затвора и сигурно бе имала предостатъчно неща за вършене през първия си ден на свобода. Затова Микаел се задоволи с кафе и пусна P1 по кухненското радио. Хвана края на новините и чу, че се говори за температурен рекорд в Стокхолмския регион. Поздрави Лисбет с „добро утро“ и в отговор получи някакво измърморване. Тя носеше дънки и черна тениска, не беше гримирана, имаше синини по лицето, а едната ѝ устна беше подута. Микаел ѝ каза да внимава, а тя кимна. Малко след това двамата излязоха навън, обсъдиха набързо плановете си и се разделиха при Слусен.

Микаел отиваше в офиса на инвестиционния посредник „Алфред Йогрен“.

Лисбет отиваше да търси Ракел Грейс.

Назначеният по случая адвокат Харалд Нилсон седеше и потропваше нервно с химикалка по масата, докато Халил Кази даваше показания в стаята за разпит. От време на време чутото идваше в повече на Бублански. Халил би трябвало да има светло бъдеще. Вместо това се бе хвърлил в бездната, повличайки със себе си и други хора. Всичко бе станало в началото на октомври преди няма и две години.

След като избягала от апартамента в Сикла, Фария тайно поддържала контакт с Халил и споделила с него, че възнамерява да се откъсне окончателно от семейст​ вото си. Ето защо искала да се сбогува с малкия си брат и двамата се разбрали да се срещнат в едно кафене при Нора Банториет. Халил се кълнеше, че не е казал на никого за това. Явно обаче братята му го бяха проследили. Завлекли сестра му в някаква кола, откарали я обратно в апартамента в Сикла и се отнесли с нея като с животно. Първите няколко дни я държали вързана. Запушили устата ѝ с лепенка и сложили парче картон на гърдите ѝ. На него пишело „курва“. Башир и Ахмед я биели. Плюели я и позволявали това да правят и другите мъже, които им идвали на гости.