Давид Лагеркранц - Мъжът, който търсеше сянката си

Халил разбрал, че вече не считат Фария за сестра, дори за човек. Били ѝ отнели правата върху собственото ѝ тяло. Халил смятал, че знае какво я очаква. Щяла да бъде отведена на някое затънтено място отвъд контрола на полицията, където да измие опетнената чест на семейството с кръвта си. Понякога казвали, че бракът с Камар можел да я спаси. Но Халил не вярвал на тези приказки. Фария вече била омърсена, пък и как биха могли да я изведат от страната?

Халил бил сигурен, че Фария я очаква единствено смърт. Не можел да сигнализира, тъй като той самият бил държан като затворник и телефонът му бил отнет. Отчаян, той можел да се надява единствено на божествена намеса. И действително го споходило малко чудо, или поне облекчение. Братята развързали ръцете на Фария, изхвърлили картонения надпис и ѝ разрешили да се къпе, да яде в кухнята и да се движи из апартамента без було. Даже ѝ правели подаръци – сякаш вместо да я накажат, искали да я обезщетят за страданията.

Подарили ѝ радио, а пък Халил получил степер втора ръка, който братята му взели от един познат от Худинге. Това му вдъхнало малко сила. Бягането му липсвало. Обстоятелството, че не можел да се движи, че вече не усещал лекотата в стъпките си, било засилило страданието му, така че започнал да тренира с часове на степера. Сякаш се носел във въздуха и вече виждал светлина в тунела, тънък лъч надежда, макар че все още очаквал най-лошото. Два дни по-късно Башир и Ахмед влезли в стаята му и седнали на леглото. Башир държал пистолет. Въпреки оръжието, братята не изглеждали ядосани. Носели изгладени ризи с един и същ син цвят и му се усмих​ вали. Башир казал:

– Имаме добри новини!

Фария щяла да живее, или по-точно: щяла да живее, ако някой плати нужната цена. Иначе Аллах щял да се разгневи, честта на семейството щяла да остане опетнена, а покварата да плъзне и да отрови всички им. Дали на Халил възможност да избира. Можел да умре още сега заедно със сестра си или да убие Джамал и да спаси и двама им. Първоначално Халил не разбрал какво имат предвид. Или по-точно отказал да разбере. Просто продължил да тренира. Братята му повторили въпроса.

– Защо аз? Никога не съм можел да нараня някого – отвърнал Халил като в транс.

Башир му обяснил, че единствено той не бил поз​ нат на полицията, имал добра репутация дори сред враговете на семейството и най-вече, по този начин щял да изкупи предателството си. В някакъв момент, тогава или по-късно, Халил се съгласил. Щял да убие Джамал. Каза, че бил в безизходица и се чувствал абсолютно отчаян. Обичал сестра си, а животът му бил в опасност.

Имаше обаче нещо, което Бублански не разбираше: Защо Халил не се бе обадил в полицията, когато го пуснали навън, за да убие Джамал? Халил твърдеше, че точно това планирал. Искал да разкаже всичко и да потърси закрила. Казваше, че го зашеметило това колко добре била организирана операцията. Почувствал се като парализиран. Имало замесени и други хора, ислямисти, които не го изпускали от поглед и при всяка възможност му обяснявали колко ужасен човек е Джамал. Срещу него имало издадена фатва. Бил осъден на смърт от благочестиви и правоверни мюсюлмани в Бангладеш. Джамал бил по-лош от свинете, евреите и плъховете, които пренасят чума. Той представлявал всичко ужасно и мръсно. Бил опозорил семейството им. Стъпка по стъпка въвлекли Халил в мрака, съзнанието му се замъглило и той извършил немислимото. Бутнал Джамал под влака. Не действал сам, но именно той се засилил и бутнал младежа на перона.

– Убих го – каза Халил.

Фария Кази се намираше в стаята за посещения в отделение „H“ на женския затвор „Флудберя“. Срещу нея седяха криминален инспектор Соня Мудиг и адвокат Аника Джанини. Атмосферата беше напрегната. Аника за втори път ѝ показа видеото, в което Башир, изглежда, разкриваше, че стои зад убийството на Джамал. Обясни как ще бъде изтълкуван анализът на движенията и каза, че Халил е дал подробни показания и е признал, че е бутнал Джамал на релсите.

– Вярвал е, че това е единственият начин да те спаси, Фария, теб и самия себе си. Казва, че те обича.

Фария не отговори. Вече знаеше всичко това и ѝ се искаше да изкрещи: „Обича ме? Аз го мразя“. И наистина го мразеше. Но знаеше също, че това не е цялата истина и именно затова бе мълчала толкова време. Колкото и болка да ѝ бе причинил, тя все още искаше да го предпази. Мислеше си, че най-вероятно го прави заради майка им. Веднъж ѝ бе обещала, че ще се грижи за Халил. Но вече нямаше как да го защити, нали? Стис​ на устни, погледна жените и попита: