Давид Лагеркранц - Мъжът, който търсеше сянката си

– Гласът на Лисбет Саландер ли се чува на видеото?

– Да, това е Лисбет.

– Тя окей ли е?

– Окей е. Бори се за теб.

Фария преглътна, стегна се и започна да разказва. Стаята се изпълни с почтително напрежение, както ставаше винаги, когато някой свидетел или заподозрян най-накрая проговори след дълго мълчание. Ето защо Аника Джанини и Соня Мудиг, потънали в дълбока концентрация, не чуха, че телефоните в коридора звънят и пазачите отвън разговарят все по-оживено.

В стаята за посещения беше непоносима жега. Соня Мудиг избърса потта от челото си и повтори това, което Фария Кази вече им бе казала два пъти, като двете версии бяха еднакви, и все пак не съвсем. Соня все още имаше чувството, че нещо липсва.

– Значи, ти се е струвало, че всичко се подобрява. Вярвала си, че братята ти са омекнали. Че може би си щяла да получиш някаква свобода въпреки всичко.

– Не знам какво вярвах – каза тя. – Бях просто съсипана. Но Башир и Ахмед ми се извиниха. Никога преди не го бяха правили. Казаха, че са прекалили. Че се срамуват. Че просто искат да водя почтен живот и че съм страдала достатъчно. Дадоха ми радио.

– И не си се замислила, че това може да е капан.

– Мислех си го през цялото време. Бях чела за такива случаи. Семействата вдъхват на момичетата усещане за сигурност, а после...

– Ги убиват.

– Осъзнавах, че съществува сериозна опасност. Гледах Башир и езикът на тялото му ме плашеше. Вечер не смеех да затворя очи. Коремът ми се беше свил на топка. Но може и нарочно да съм се заблуждавала, трябва да го разберете. Иначе не бих могла да издържа. Джамал така ми липсваше, че щях да се побъркам. Така че таях и надежда, най-вече надежда. Мислех си, че Джамал е някъде там и се бори за мен. Затова изчаквах и си въобразявах, че нещата се подобряват. Халил обаче се беше смахнал. Не слизаше от степера си. Откачена работа. По цяла нощ чувах шума от машината. Шъш, шъш. Влудяваше ме, не знаех как издържа. Не спираше да тренира и само от време на време идваше при мен, прегръщаше ме и ми се извиняваше стотици пъти. Казах му, че ще го защитя, че Джамал и приятелите му ще се погрижат за нас, и може би, не знам... Трудно е да се каже сега, след станалото.

– Опитай се да бъдеш по-ясна. Важно е – намеси се Соня Мудиг необичайно остро.

Аника Джанини погледна часовника си, приглади косата си с премерено движение и каза ядосано:

– Стига! Ако Фария звучи неясно, това е, защото самата ситуация е била неясна и тежка. Всъщност смятам, че като се имат предвид обстоятелствата, ясният начин, по който се изразява, е достоен за уважение.

– Просто искам да разбера – продължи Соня. – Фария, трябва да си се досещала, че нещо е на път да се случи. Каза, че Халил е бил свръхнапрегнат и трескав. Че е станал кожа и кости от тренировки.

– Чувстваше се ужасно. Той също беше затворник. Но въпреки това мислех, че вече е по-добре. Едва впос​ ледствие се замислих за погледа му.

– Какво е имало в погледа му?

– Отчаяние. Изглеждаше като преследвано животно. Но тогава не исках да го възприема.

– И не си чула, че братята ти са излезли от апартамента вечерта на девети октомври?

– Тогава спях, или поне се опитвах. Но си спомням, че се прибраха посред нощ и зашепнаха нещо в кухнята. Не чух какво си говорят. На следващия ден ме погледнаха странно, а аз приех това за добър знак. Втълпих си, че Джамал е наблизо. Усещах присъствието му. Но часовете минаваха, а атмосферата ставаше все по-неловка и изнервена. Свечери се и накрая се изправих срещу Ахмед, както вече ви разказах.

– Стоял е до прозореца.

– В стойката му имаше нещо гневно и заплашително и той дишаше тежко. Усетих тежест в гърдите. Ахмед каза, че той е мъртъв. Не разбрах за кого говори. Джамал е мъртъв, продължи той. Тогава ми причерня пред очите. Паднах на колене, струва ми се. Но все още не проумявах.

– Била си в шок – каза Аника.

– Но въпреки това в следващия миг си била обзета от чудовищна сила – добави Соня Мудиг.

– Да, нали ви обясних?

– Наистина го направи – каза Аника.

– Бих искала да го чуя отново.

– Внезапно в стаята се появи Халил – каза Фария. – А може да е бил там през цялото време. Изкрещя, че е убил Джамал, което ме обърка още повече. Той продължи. Каза, че го е направил заради мен. Че иначе щели да ме убият. Че е трябвало да избира между мен и Джамал. Тогава се появиха силата и яростта. Нещо в мен избухна и аз се втурнах към Ахмед.

– А защо не към Халил?

– Защото...

– Да...?

– Въпреки всичко, явно още тогава съм го разбрала.